Зъби и поддържащ зъбите апарат

Устата и нейните съставни части, въпреки че имат съвсем различен произход и строеж, функционират винаги общо и съвместно. Затова в научната терминология понятията за всички тези тъкани се обединяват под названието „орофациална система“. Към нея спадат зъбите, поддържащият апарат (периодонтът), челюстните кости, челюстните стави, мускулите, които движат долната челюст, езикът, устната кухина и нейните граници — основата на устата, небцето, бузите и устните.
Дъвкателният орган не представлява някакво анатомично единство. Понятието орган се базира върху общата еднопосочна дейност на тъканите, а тази обща функция създава една единна тъканна система.
Трудно е да се подбере най-важната от големия брой съставни части на дъвкателната система. Сигурно зъбите играят доминираща роля.
Различаваме два, респ. три вида зъби. Млечните зъби, които са налице от кърмаческата до детската възраст. Постоянните зъби, които изникват след изпадането на млечните. Те могат да останат за цял живот, ако не изпаднат или се наложи да бъдат извадени. Тогава следват третите зъби, които обаче за съжаление не израстват, а трябва да бъдат изработени като зъбни протези.
Образуването на млечните зъби започва през третия месец на бременността. Зъбните корони са изцяло оформени още преди раждането и затова този процес зависи до голяма степен от здравословното състояние и храненето на майката. За създаването на здрави, издръжливи зъбни субстанции е необходима богата на калций храна (мляко) и допълнително приемане на флуор (с питейната вода и с таблетки).
Млечните зъби изникват в определен ред, като времето на тяхното пробиване подлежи на големи индивидуални колебания. Винаги най-напред изникват долните млечни резци, а после горните средни резци. Това става приблизително от шестия до деветия месец. Следват страничните горни и долни резци до края на първата година. Често пъти след това настъпва една по-голяма пауза или излизането на зъбите въобще се забавя. Много майки мислят, че такова едно забавяне е признак на болест. Но това не е вярно и никакви ускоряващи мероприятия не са необходими.
Първите млечни кътници се появяват между 12 и 16 месец. После, между 15 и 20 месец, идват млечните кучешки зъби, а през третата година — вторите млечни кътници. И така обикновено едно дете на 2 до 2 и половина години има едно пълно млечно съзъбие с 20 зъба (8 резци, 4 кучешки и 8 кътници).
Никненето на зъбите е съвсем нормален процес, който се ускорява с помощта на функционално дразнене (захапване на твърди предмети). Излизането на зъбите нормално не се придружава от болестни състояния (зъбна треска, зъбни гърчове, както казва народът). Независимо от нормалните колебания при никненето на зъбите има някои нередовности, които са патологични. Така например съществува преждевременно никнене на млечни зъби, при което детето още при раждането си има няколко зъба. Това може да създаде затруднения при кърменето. Често пъти се получава нараняване на гръдните зърна, поради което кърмачето трябва преждевременно да премине на изкуствено хранене.
Съществува и късно никнене на зъбите, при което нормалните срокове се превишават с месеци и години. В изключителни случаи първите млечни зъби могат да се появят чак на две години. Такова закъснение може да бъде признак на някакво общо заболяване или смущение в храненето. С лечението на общото заболяване в повечето случаи се регулира и никненето на зъбите, без да оставя трайни последствия.
Млечните зъби също се нуждаят от редовни грижи. Погрешно е да се смята, че тези зъби и без това ще изпаднат и могат спокойно да изгният. Още от малки децата трябва да се приучват както към самостоятелното измиване, така и към миенето на зъбите, което отначало ще им бъде като игра. Всяко дете от третата година нататък трябва по няколко пъти на ден да си мие зъбите със собствена четка.
И на млечните зъби всеки дефект трябва да се лекува.
Образуването на първия постоянен малък кътник става също още преди раждането. Но той изниква чак към шестата година и затова се нарича шестгодишен молар. След това идват средните и страничните резци, първият премолар, кучешкият зъб, вторият премолар и вторият молар. До 16 година обикновено са налице 28 постоянни зъба. Едва между 18 и 23 година излизат третите молари, тъй наречените мъдреци. Но често пъти те остават в костта и липсват в зъбната редица.
Едно пълно съзъбие се състои от 32 зъба (8 резци, 4 кучешки, 8 малки кътници и 12 големи кътници). Като аномалия се срещат по-малък брой зъби, който понякога е привиден, защото зъбите остават в костта, по-голям брой зъби, който също понякога е привиден поради неизпадане на млечни зъби и нередовности във формата и големината на зъбите.
Дентинът, това е субстанцията, от която е изграден зъбът. Навътре той обгражда зъбната кухина (кухината на пулпата), в която се намират кръвоносните съдове и нервите на зъба. В областта на короната дентинът е облечен със зъбен емайл. Коренът на зъба се намира вътре в челюстта и там дентинът е обвит със зъбен цимент. Между короната и корена се намира шийката на зъба. Зъбите са поставени в определен ред и са в тесен допир един с друг. Ако съществуват съществени отклонения от този ред, т.нар. аномалии в положението на зъбите, те се коригират с помощта на челюстно-ортопедични мероприятия по време на смяната на зъбите (между 10 и 16 години).
Горната зъбна редица има формата на половин елипса, а долната — на парабола.
Зъбът е закрепен в кухината на костта с помощта на разнородни влакна. Събраните на снопчета кръвоносни съдове действуват като пуфери. Системата за закрепване издържа добре на натиск и за кратко време може да понесе значителни натоварвания. Между зъба и заобикалящите го тъкани съществуват тесни връзки. Заболяванията могат да се предават от едно място на друго.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme