Вирусен хепатит

Въпреки че черният дроб ежедневно, всъщност след всяко ядене, бива подложен на бомбардировки с вредни субстанции, поразителни са огромните му постижения в обезвреждането на тези субстанции и в обмяната на веществата, и то без всякакво увреждане на клетките му. Все пак чернодробните болести и жлъчните заболявания съвсем не са редки и представляват един първостепенен медицински и социален проблем, понеже лесно се превръщат в хронични и изискват дълготрайно лечение. При вирусен хепатит например е необходимо лекарско лечение и наблюдение в течение на около една година, за да можем дори и при неусложнено протичане да предскажем с относителна сигурност едно пълно оздравяване. Успоредно с острите инфекции на дихателните пътища вирусният хепатит се числи към най-честите инфекциозни болести в нашите географски ширини. Без съмнение той се числи и към най-важните инфекциозни болести, защото е свързан с дълготрайно боледуване, изолация на болния, опасност от усложнения и опасност от заразяване на близките и контактните лица, а засега още не съществува сигурно профилактично средство под формата на предпазна имунизация.
Хепатитът е вирусно заболяване. В много научни лаборатории бяха доказани вирусите, получени от кръвта на хепатитни пациенти. Все пак „да се докаже“ тяхната роля като причинители на болестта не е съвсем лесно. Наличието им при болни от хепатит не е абсолютно сигурно указание. С този заразен агент почти не могат да се провеждат опити с животни, защото вирусният хепатит представлява „типично човешко“ заболяване. Само с някои видове маймуни са възможни сравнителни изследвания. Опитите на хора с „пробна инфекция“ се изключват, разбира се, от само себе си. Но напоследък се натрупаха многобройни отделни резултати, така че веригата от доказателства за причинителя на вирусния хепатит е почти напълно сключена. Но все още няма разработена, респ. разрешена за приложение ефективна ваксина от изменени или отслабени причинители.
Вирусният хепатит не притежава еднородна клинична картина. Съществуват няколко форми на заболяването, за които са характерни различните пътища на заразяване, а и нееднаквото протичане на болестта.
От дълго време вече се различават хепатит А (жълтеница, която се предава от болния на контактното лице) и хепатит В (т.нар. серумен хепатит, който се пренася посредством спринцовки, кръвни консерви и други подобни, следователно попада в човешкия организъм не през дихателния, респ. храносмилателния тракт). Напоследък покрай тези две „класически“ форми на хепатита беше доказан и още един вариант (хепатит нон-А-нон-В, наричан и хепатит С).
Отделните форми на хепатита се различават не само по начина на предаването си, но те имат и различен инкубационен период. Инкубационен период се нарича интервалът от момента на контакта с причинителя до избухването на болестта или появата на доловими симптоми. Хепатит тип А по правило има инкубационен период 15 до 40 дни, а хепатит В— 40 до 160 дни. Това означава, че болестта може да избухне дори и след около половин година от предаването на причинителя посредством кръв или други подобни. Но тук трябва да споменем, че кръводарителите винаги се изследват за наличие на хепатит, а модерните стерилизационни методи до голяма степен изключват заразяването чрез спринцовки. Хепатит нон-А-нон-В вероятно е с инкубационен период между другите два интервала (броят на наблюденията при тази форма е още относително малък); той също се предава със серума.
Хепатитът напада предимно детската и юношеската възраст. Но от него може да заболее и възрастен човек. Симптомите на болестта отначало са съвсем нехарактерни.
Всеки хепатит подлежи на задължителна регистрация
Хепатитът, който е най-чест в периода от ранното лято до есента, отначало се проявява с общи симптоми, като главоболие, болки по ставите, липса на апетит, гадене, чувство на тежест, болки в горната половина на корема. Температурата може да се повиши до 39 градуса Целзий, но това не е задължително. След около една седмица тези симптоми, които най-често се тълкуват като простудно заболяване, отзвучават. След това настъпва жълтеница, черният дроб се увеличава и става болезнен. Но броят на случаите, които протичат без жълтеница, при някои епидемии може да достигне до 60%. В такива случаи диагнозата може да се постави само след подробно проучване на неясните оплаквания, при преглед на околните (контактни лица) и чрез изследване на кръвта (т.нар. чернодробни параметри). Всяко заболяване от хепатит трябва задължително да се регистрира и болният да се изолира! Контактните лица също се преглеждат и евентуално им се поставя инжекция със специфични имунни тела (пасивна имунизация с гамаглобулин), за да се повишат съпротивителните им сили.
Жълтеницата настъпва като резултат от увреждането на чернодробните клетки, които не са вече в състояние да обработват пигмента, който остава при разпадането на червените кръвни телца, и да го отделят с жлъчната течност. Багрилното вещество (билирубинът) нахлува в кръвта и причинява типичното жълто оцветяване, което по правило се познава най-напред по бялата еклера на очите и по лигавиците. По-нататък загиването на клетки в черния дроб води до преминаване в кръвта на ензими, които се съдържат в тези клетки. Тези ензими (трансаминази) се доказват в кръвта с помощта на чувствителни методи на изследване. Те представляват споменатите вече т.нар. чернодробни параметри. Тяхната диагностична стойност при чернодробно увреждане е много голяма, въпреки че при загиване на клетки в други органи (например след нараняване, сърдечен инфаркт и други подобни) също може да се получи покачване на трансаминазите в кръвта.
При боледуване от вирусен хепатит почти всички чернодробни клетки са с увредена функция. Хепатитът не е ограничен болестен процес.
Той не засяга само части от черния дроб (както например чернодробният абсцес).
Ако през тази остра фаза на заболяването черният дроб не бъде подложен на изключително щадене (чернодробна диета, най-строга забрана на алкохола, предпазливост по отношение на лекарства, които обременяват черния дроб), то останалата запазена функция на този активен обменен орган ще се свръхобременени, а това може да доведе до пълно отпадане на чернодробната функция (чернодробна кома) или до обширен разпад на чернодробни клетки, така че по-голямата част от този орган да се замести от съединителна тъкан (следхепатитна чернодробна цироза).
При съответно лечение обаче 90% от заболяванията оздравяват без усложнение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme