Структура и функция на ухото

Виждам и чувам — така казваме често пъти на един дъх, за да изразим цялата съвкупност от сетивни възприятия. Общоприето е окото и ухото да се смятат за главни сетивни органи, чрез които се осъществяват най-важните комуникации.
Въпреки това сетивният орган ухо (към който се числи и усетът за равновесие) все още много често се подценява; в сравнение с ослепяването оглушаването се смята за по-малко зло.
Психологичните изследвания обаче показват нещо друго. Оглушалият човек често пъти се оказва много по-бързо в изолация, у него се развиват особени черти на характера, той става мнителен и безпомощен. Този, който чува добре, едва ли може да си представи какво означава „пълната тишина“.
Въпреки че е безполезно да се подреждат сетивните органи по реда на тяхната значимост, все пак не бива да се подценява голямото значение на слуха за цялостното развитие на личността и за контакта й с околната среда (известно е, че глухите деца без специално обучение никога не могат да се научат да говорят).
Структура и функция на ухото
Така както почти няма външен отличителен белег в човешкия организъм, който да не е служил някога за тълкуване на характерови особености и отличителни качества, така и с формата на ухото са правени опити за различни видове „диагностични“ игри. Сигурно е обаче, че формата на ушната мида няма никаква връзка с някои своеобразности или с бъдещето на човека. Всъщност тя представлява само една „фуния“, чието предназначение е да предава звуковите вълни във вътрешното ухо и да ги „засилва“. Може би някои по-големи „любители на слушането“ съжаляват, че в хода на биологичното си развитие човек до голяма степен е загубил активната подвижност на ушните си миди, така че вече не може да се ослушва „назад“ като просто променя положението им. При голям брой животни тази жизнено необходима способност да локализират звуците, които предвещават опасност, е много добре развита.
Ушната мида е съставена от еластичен хрущял, покрит с тънка кожа. Ушната висулка не съдържа хрущял. Тя се състои от съединителна тъкан и мазнина.
Както всички хрущялни участъци, така и еластичният хрущял на ушната мида не е много богат на кръвоносни съдове. Тъй като там попадат малко защитни вещества, нараняването на ушната мида лесно довежда до възпаление, а понякога и до продължително нагнояване. Ушната висулка обаче служи за нещо като „място за измерване“ на телесното кръвооросяване. Тя е предпочитано място за вземане на капилярна кръв за изследване (там почти не се усеща болка, понеже има много малко нервни окончания). Измерването на количеството кръв, което преминава през капилярите на ушната висулка, се използва за оценка на цялостното кръвооросяване. Едно инжектирано багрило може след известно време да се докаже в ушната висулка с помощта на чувствителни методи. По този начин може да се изчисли скоростта, с която кръвта преминава от венозното кръвообращение в сърцето и оттам се изтласква в капилярите.
Към външното ухо спада и външният слухов канал, който също е обграден с хрущял. Често пъти чистоплътни майки на скарани с миенето деца за свой ужас гной, която се отстранява само по оперативен път.
От предната стена на тъпанчевата кухина излиза слуховата тръба, която служи за връзка с фарингса. При възпаление на лигавицата на фарингса може да намират в слуховия канал на рожбите си голямо количество „нечистотии“ (ушна кал, церумен). Тази тестена субстанция се отделя от церуминозните жлези в слуховия канал и играе ролята на защитен слой, с който е покрит и сякаш импрегниран каналът. Външното ухо преминава в средното ухо. Последното се състои от тъпанчева кухина със слухови костици, слухова тръба и тъпанчева ципа, която отделя средното ухо от външния слухов канал.
Тъпанчевата кухина е разположена в костния череп и прилича на скална цепнатина в слепоочната кост. Горната повърхност на кухината, която я отделя от вътрешността на черепа, се състои само от един тънък костен слой. По тази причина едно възпаление на средното ухо може сравнително лесно да премине върху мозъчните ципи. От друга страна, при травми на черепа (злополука) тази тънка стена може да се разруши (счупване на черепа) и да се получи изтичане на мозъчна течност или кръв от ухото (много важен диагностичен признак).
Задната стена на тъпанчевата кухина (при възрастния човек) е свързана с мастоидния израстък, който прилича на пчелна пита и е изпълнен с въздух. Този костен израстък се намира зад ушната мида. В неговите въздухоносни кухинки, които са покрити с епител, при възпаление на средното ухо може да се събере се получи „запушване“ на слуховата тръба, което затруднява проветряването на тъпанчевата кухина и предизвиква чувство на напрежение и „шум“ в ушите; тези признаци вероятно са познати на всички. Тъй като при преглъщане слуховата тръба се разширява, гълтателните движения подобряват проветряването на средното ухо — известно е, че те се препоръчват при издигане със самолет или при пътуване с бърз асансьор за изравняване на малките разлики във въздушното налягане.
Решаващият функционален орган в средното ухо е комплексът от слухови костици, нещо като микрофон на ухото. Съвсем слабите трептения на тъпанчевата ципа, които се предизвикват от звуковите вълни, се засилват с помощта на тези слухови костици, модифицират се и се изпращат във вътрешното ухо. Чукчето, което е дълго 7— 9 милиметра, е сраснало здраво с тъпанчевата ципа. Главата на чукчето е свързана с наковалнята. Последната напомня кътник с два корена. Единият корен действува като лост върху стремето, което не е по-голямо от 5 мм. То предава трептенията върху „овалното прозорче“ на вътрешното ухо. Трите слухови костици представляват комбинация от миниатюрни ставички, чийто обхват на движение обаче не надминава 5 градуса. Въпреки това разнообразните звукови впечатления се предават и възприемат с поразителна прецизност. Вътрешното ухо се състои от лабиринта (за чувството за равновесие) и от охлюва като същински слухов сетивен орган. И двете части на вътрешното ухо са разположени в костния череп, следователно са добре защитени от травми. Костният охлюв обгражда един съединителнотъканен охлювен канал, който образува две и половина навивки.
Лабиринтът, който е свързан с охлюва посредством торбичките на преддверието и съединителни канали, е изграден от три С-образни полуокръжни канала, разположени един спрямо друг под ъгъл от 90 градуса. В основата на полуокръжните канали има по едно ампулообразно разширение, в което са наредени специфичните сетивни клетки.
Виждаме, че слухът и чувството за равновесие в анатомично отношение са свързани тясно помежду си, въпреки че функционално нямат нищо общо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme