Сляпо черво и дебело черво

Сляпо черво
Всъщност сляпото черво спада към дебелото черво. Но тъй като то има по-особено медицинско значение, оправдано е да посветим на тази „знаменитост“ сред чревните участъци една отделна кратка глава.
Нормално (но не винаги!) в дясната долна част или в средната част на корема тънкото черво преминава в дебелото. Тази преходна част е сляпото черво, на чийто долен полюс като рудиментарно образувание от минали етапи на развитие се намира червеобразният израстък, апендиксът. Когато говорим за възпаление на сляпото черво, всъщност е възпалено или гноясало само това малко тънко парченце черво, което практически няма никаква функция в процеса на храносмилането. Не сляпото черво, а червеобразният израстък е пакостникът. Затова той може да бъде отстранен по хирургичен път без никакви функционални смущения.
Описаната подвижност на тънкото черво е причина и за значителните различия, които срещаме в положението на апендикса. В действителност той може да лежи зад сляпото черво, може да стигне до лявата коремна половина или да се открие на много по-високо от нормалното място. Затова диагнозата остър апендисит за лекаря понякога е много по-трудна, отколкото може да си представи един лаик. При такива аномалии в положението болезнените точки често пъти са съвсем атипични, а симптомите — необикновени, така че не винаги е възможно само след един-два прегледа моментално да се постави диагнозата. А когато лекарят за по-голяма сигурност назначава допълнителни изследвания, за да постави тази „лесна“ диагноза — възпаление на сляпото черво, това съвсем не означава че е неопитен. Един опитен хирург веднъж казал: „Колкото повече случаи на апендисит съм диагностицирал, толкова по-неуверен ставам.“ С тези си думи той искал да подчертае голямото многообразие на тази почти класическа клинична картина, която едва ли не всеки човек смята, че може да познае.

Дебело черво
Дебелото черво (колон), което идва непосредствено след тънкото, има по едно възходящо, напречно и низходящо рамо, с които като рамка огражда тънкочревния пакет. Името му се дължи на това, че нормално неговият диаметър е около два пъти по-голям от този на тънкото черво. Но когато се изпълни с газове, дебелото черво може да се раздуе много. При смущения в инервацията на дебелото черво възниква една болест (заболяване на Хиршшпрунг, мегаколон), при която диаметърът на дебелото черво нараства до 20 см и нормалната дефекация вече става невъзможна.
Дебелото черво се означава и като „болково черво“, защото уж било главната причина за настъпване на болки в корема („чревни колики“).
Цялото дебело черво е дълго около 1,5 м. То започва със сляпото черво и завършва с правото черво (ректума). Най-долната част на ректума (ампулата), която се затваря от стегача на ануса, служи за събиране на фекалните маси, които като резултат от чревната дейност пристигат в правото черво на отделни порции. С постепенното разтягане на ампулата започва „позивът за дефекация“ — нуждата да се изхвърлят изпражненията. При нездравословен начин на живот, продължително потискане на този позив, лекомислено приложение на очистителни средства и др. може да се стигне до регулаторни смущения, които протичат с хроничен запек, т.е. със затруднения в редовното изхождане по голяма нужда.
Между тънкото и дебелото черво има една клапа, която спира връщането на чревно съдържимо (химус) от дебелото (т.е. от сляпото като начален раздел на дебелото) в тънкото черво. По такъв начин химусът винаги се придвижва само в една посока. Само при парализа на червата („преплитане на червата“) може да се получи връщане на химус в стомашната област („повръщане на изпражнения“). В дебелото черво лигавицата вече няма власинки. Интензивната резорбция на хранителни вещества вече е станала в тънкото черво, така че тук не е необходимо да се увеличава повърхността с помощта на чревни власинки. Но в дебелото черво се всмуква голямо количество течност от химуса, така че чревното съдържание се сгъстява.
В дебелото черво транспортът по правило е по-бавен, отколкото в тънкото. На чревната стена се различават три ивицовидни ленти (тении), които са съставени от мускулни влакна. Посредством свиване на чревната стена съдържанието на червата се размесва добре и постепенно се придвижва към ректума. Ако пасажът през дебелото черво е ускорен, в лумена му не се резорбира достатъчно количество течност и възникват типичните за диарията течни изпражнения.
В лигавицата на дебелото черво са вложени множество клетки, които произвеждат слуз. Те отделят един слузоподобен секрет, който придава на изпражненията известна хлъзгавост. Ако в резултат от някое възпаление се увеличи продукцията на слуз, с изпражненията започват да се отделят слузни парченца (например при дизентерия).
Правото черво, също както и целият чревен канал, е добре кръвоснабдено.
При затлъстяване, бременност, запек, чернодробна цироза и др. може да се затрудни оттичането на венозната кръв от тази област. Вените фактически се притискат от голямата тежест на тлъстините или от плода при бременната жена, а от застоя се нарушава нормалното оттичане на кръвта. В резултат на това в ректума се застоява венозна кръв, венозната мрежа там се разширява и довежда до тъй честите хемороиди (които могат да се нарекат и варици в лигавицата на ректума).
Тези разширени съдове понякога се запушват от тромби, прибавят се и бактериални инфекции. Възникват значителни болки и затруднения при дефекацията. За предпазване от такива „варици“ трябва да се следи за редовното ходене по голяма нужда с помощта на смесена, богата на баластни вещества (зеленчуци!) храна, както и да се избягва застоялият живот — т.е. да се спазват принципите на здравословния начин на живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme