По-важни методи на изследване на стомаха

В диагностиката на стомаха се взимат под внимание следните три аспекта: форма, положение и състояние на стомашната стена: рентген, ултразвук, стомашна функция: изследване на стомашен сок, функционални проби, промени в структурата на стомашната стена: ендоскопия, хистология.
Освен това тук са от значение анамнестичните данни (например типична болка при язва, непоносимост към някои храни) и резултатите от химичните изследвания на кръвта.
Трябва да се подчертае следното: само с едно изследване на стомаха в никакъв случай не могат да се обхванат всички възможни изменения или заболявания. Така например диагнозата на гастрита не може да се постави с рентгенов преглед!
И затова не е правилно при всяко неразположение да се настоява пред лекаря за някое определено изследване. Рентгеновите прегледи също така не дават и никакви указания за функционални нарушения в стомаха или за секреторни аномалии. От друга страна, само с изследване на стомашния сок не може нито да се потвърди, нито да се изключи една стомашна язва.
По принцип същото важи и за изследването на останалите раздели на храносмилателния канал.
Рентгеново изследване
След изпиване на контрастно вещество, което хвърля сянка (бариев сулфат), на рентгеновата снимка много ясно се очертава стомахът, който на обикновена рентгенова снимка едва се долавя. Чрез промени в положението на тялото, допълнително поемане на разтвори, съдържащи въглена киселина, и изменения в консистенцията на контрастното вещество последното може да се разлее По стомашната стена и да я облепи като тапет. От отделните рентгенови снимки лекарят, който има съответния опит, може да определи хода на стомашната перисталтика, положението и формата на стомаха, а също така да открие деформации от заздравели язви, а по правило и дефекти в стомашната стена (= язви). Все пак едно рентгеново изследване не е абсолютно доказателно, защото и при отрицателна находка не може със сигурност да се изключи язвата, например в случаите, когато някой кръвен съсирек запуши кратера на язвата, поради което контрастното вещество не може да изпълни дефекта.
Туморите на стомашната стена в повечето случаи се изявяват отчетливо с атипична ригидност на стената и дефекти в пълнежа, които стърчат към лумена.
Но тук са необходими достатъчно на брой рентгенови снимки.
От казаното могат да се направят следните заключения:
Твърде честото повторение на рентгеновото изследване е съвсем безсмислено (при все че не е толкова вредно, колкото се предполага понякога), защото и този метод си има граници;
рентгеновите изследвания имат смисъл за лекаря само тогава, когато са му известни цялостната клинична картина и предишните резултати;
преди провеждането на рентгеново изследване обезателно трябва да има един период на въздържане от ядене, защото всички остатъци от храна в стомаха дават измамлив дефект в пълнежа, поради което диагнозата става невъзможна; вечерта преди изследването трябва да се приема само лека храна, защото печеното например може да остане до 20 часа в стомаха; не винаги грешката е в лекаря, ако на рентгенова снимка не може да се открие една язва, която после се доказва с помощта на ендоскопско изследване; рентгеновите изследвания на стомаха за голяма част от стомашните заболявания (като гастрит) нямат никакво значение, освен за да се изключи някое друго заболяване.
След рентгеновия преглед бялата контрастна каша, която е напълно безвредна и не се резорбира от организма, се отделя с изпражненията, като ги оцветява в бяло. Това е напълно нормално, и не е сигнал за запушване на жлъчните пътища (което протича с обезцветени изпражнения).
Чревната дейност също може да се проследи на рентген (пасаж на стомаха и червата). В такъв случай след прегледа на стомаха на определени интервали от време се прави рентгеново изследване на чревните бримки, при което се определят тяхното положение и времето, за което се осъществява придвижването на контрастното вещество. И този метод си има диагностични граници и с него едва ли би могло със сигурност да се докаже например едно т. нар. възпаление на сляпото черво. За изследване стената на дебелото черво се използува методът на вкарване на контрастно вещество с клизма, евентуално едновременно с добавка на въздух (двоен контрастен метод). По този начин могат да се разпознаят дори и най-малките изменения в чревната стена. В повечето случаи се удава и разпознаването на червеобразния израстък, без да могат да се доловят със сигурност възпалителните процеси.
Чрез вкарване на катетри и целенасочени инжекции с контрастно вещество може да се постигне изолирано изображение на определени чревни участъци. При специални индикации с помощта на сложна методика с контрастно вещество могат да се изобразят на рентген и кръвоносните съдове на червата и от техния ход, дебелината и целостта им да се извадят диагностични заключения. При запушване на червата (илеус) едно ориентировъчно рентгеново изследване е достатъчно, за да се получат указания за липсваща чревна дейност (очебийно събиране на въздух, типично ниво на течности и много други). Асцитът също може да се докаже на рентген.
Ултразвук
Изследванията с ултразвук през последните години намират все по-голямо приложение в гастроентерологичната диагностика. В основата им лежи известният от радара принцип, че повърхностните структури отразяват излъчения утразвуков импулс по различен начин в зависимост от устройството им. В някои области те вече могат да заменят рентгеновата диагностика. Диагностичните им възможности (промени във формата и релефа) се доближават до тези на рентгеновото изследване, като при ултразвука напълно се избягва натоварването с радиоактивни лъчи. Затова ултразвуковите изследвания могат да се прилагат свободно и при бременни жени.
Стомашно сондиране
Вече не можем да си представим стомашната (и жлъчната) диагностика без изследване на отделни порции стомашен сок за съдържание на солна киселина и други съставки. Много пациенти познават това изследване, а други пребледняват от уплаха, щом чуят за него.
Изследването е напълно безвредно и независимо от първоначалното гадене при свърхчувствителни пациенти сигур но не се числи към най-неприятните диагностични интервенции. Поглъща се или се вкарва през носа тънък катетър (наистина тънък, с диаметър от няколко милиметра). През определени интервали от време сестрата или пък самият пациент изтегля със спринцовка стомашен сок, който се разпределя в различни шишенца.
Фракциите (затова методът се нарича „фракционирано сондиране“) се изследват поотделно. Определят се например количеството на секрецията, съдържанието на солна киселина, времето, за което се отделя солната киселина. Понякога се измерват и реакциите на стомашната лигавица спрямо стимулиращи лекарства (хистамин). По този път се откриват и примеси от кръв или жлъчка.
С помощта на капсула с багрилно вещество може да се опрости този тест, но за сметка на неговата точност и диагностична стойност. Едно силно багрилно вещество се поставя в обвивка, която е устойчива на киселина. Капсулата се поглъща и ако в стомашния сок има солна киселина, тя разтваря обвивката и безвредното багрило навлиза в кръвта и се отделя с урината. Отчетливото оцветяване на урината говори за наличието на активна солна киселина. В противен случай капсулата минава несмляна през червата.
Но този тест има само ориентировъчен характер.
Ендоскопия
На въпроса, кои методики на клиничната медицина през последните десетилетия са допринесли най-много за напредъка в медицината, отговорите обикновено са най-различни. Сигурно е обаче, че много лекари биха назовали и ендоскопията, т. е. възможността за непосредствено наблюдение на телесните кухини.
Съвременната гастроентерологична диагностика вече е немислима без ендоскопията. Тя запълва онази празнина в диагностичните възможности, която дотогавашните изследвания не са могли да запълнят.
Самият метод е вече стар. В началото на ендоскопската ера на (нещастния) пациент с помощта на различни прийоми вкарвали в стомаха една твърда тръба — както при фокусниците, които гълтали саби — и през тази тръба, която била с дебелина колкото палец, разглеждали вътрешността на стомаха.
Принципно новото в техниката на това изследване е въвеждането на ендоскопи със стъклени фибри (фиброскопи). От хиляди фини стъклени фибри по принципа на пречупването на светлината е създаден един кабел, който провежда светлината, и който може по желание да се извива и прегъва. Светлината един вид се провежда „с пречупване“. По такъв начин се изработиха огъваеми, относително тънки ендоскопи, които решително по-малко травматизират пациента.
На върха на уреда, който е снабден с висококачествена оптична система, има един малък, силен, студен източник на светлина. С помощта на допълнителни инструменти под контрола на окото могат да се вземат малки късчета от тъканта за хистологично изследване. И така с помощта на ендоскопа опитният изследовател може добре да разгледа стомаха отвътре, да открие всички съмнителни области и за допълнително уточняване да вземе от тези области късчета от тъканта за микроскопско изследване. Развитието на тази техника продължава. Днес вече могат да се сондират и такива тесни протоци като жлъчния и панкреатичния проход. Като нов метод се предлага някои изменения (като полипи) вече да не се премахват по оперативен, а по ендоскопски път. С това ще се избягнат усложненията, които са възможни при всяка операция. Така както се изследва стомахът, по същия начин с огъваем ендоскоп могат да се изследват и червата откъм ануса, респ. дванадесетопръстникът откъм стомаха. Но за диагностиката на ректума, крайния участък на червата, все още пълно и неограничено приложение намират и тръбните ендоскопи. При все че тези изследвания са травматизиращи и неприятни, те в никакъв случай не са опасни, нито пък са основание за страх от страна на пациента; от друга страна, тази малка неприятност ни доставя сигурни данни, т. е. евентуално може да се избегне една диагностична операция, каквато по-рано често пъти е правена по необходимост, или пък патологичните процеси (например рак) се откриват в ранния стадий, когато са още добре лечими.
Освен това, преди да се пристъпи към едно такова изследване, на пациента се дават средства за намаляване на неприятните усещания, например за намаляване на позивите за повръщане при оглеждане на стомаха; прави се упойка на лигавицата на гърлото и небцето, за да се намали мускулното напрежение в тази област, дават се и лекарства за отпускане. Понастоящем ендоскопските изследвания вече са загубили много от едновремешния си ужас.
Други функционални тестове
В зависимост от вида и причината на заболяването, респ. на предполагаемото заболяване, съществуват още голям брой други методи на изследване, чрез които по индиректен път може да се прецени функционалното състояние на стомашно-чревния канал.
Прилагат се например маркирани с радиоактивни вещества субстанции, които се изпиват и след това с чувствителни измерителни уреди се определя тяхното местонахождение в организма след смилането на храната и резорбцията й. Прости методи на изследване са т. нар. търсещи диети — дава се храна с определен състав и чрез изследване на изпражненията се определя степента на нейното смилане. По този начин с помощта на търсещи диети може да се установи и една свърхчувствителност спрямо определени хранителни съставки.
Даването на вещества, които обикновено не се намират в храната (ксилоза), и определянето на тяхната кръвна концентрация ни дават данни за резорбционната функция на червата.
Не е загубило значението си и непосредственото изследване на изпражненията с химични реактиви (например бензидинова реакция за скрита кръв, откриване на несмляна мазнина чрез оцветяване), както и търсенето на яйца от паразити или несмлени хранителни частици под микроскоп и други подобни.
За такива изследвания, ако лекарят не е дал някакви други указания, се носят само проби от изпражнения (за яйца от паразити са необходими пресни изпражнения!) в добре затворени съдове (епруветки за изпражнения), а не цялата дневна порция.
Бактериологични изследвания
При определени професии те са задължителни (в хранителния бранш), а в други случаи се провеждат контролни изследвания за атипични бактерии в изпражненията след прекарана диария, която е съмнителна за инфекциозна. В изпражненията винаги има бактерии (коли бактерии). В случая се касае за това, да се разграничи нормалната чревна флора от патологичната, от болестотворните микроби. За тази цел също са необходими пресни проби от изпражнения (с дървена шпатула се взима малко парченце от фекалните маси от тоалетната или от подлогата и се вкарва в епруветката), или пък се взима секрет от областта на ануса (безболезнено!).
Има пациенти, които редовно отделят с изпражненията болестотворни чревни бактерии, без самите те да заболяват. Наричат ги бацилоотделители. Разбира се, такива бацилоотделители трябва да бъдат винаги под строг лекарски и хигиенен контрол, защото представляват — например поради отделянето на тифни бактерии — опасност за заразяване на околните.
В такива случаи често пъти интензивно антибиотично лечение дава добри резултати.
Перспективи

Няма съмнение, че стомашно-чревните болести и през следващите десетилетия ще продължават да имат голямо значение. Те може би ще намалеят при един здравословен начин на живот, но все пак, тъй като причините им са комплексни, лесно няма да се премахнат.
Поради тесните функционални взаимоотношения между органите в горната част на корема и целия храносмилателен апарат в лекарската диагностика все по-широко място заема един комплексен подход. При стомашната язва интересът се насочва не само към самата нея (показателно е, че при язва се наблюдават типични изменения в чернодробните клетки). Един холецистит (възпаление на жлъчния мехур, рядко се явява сам, обикновено той се придружава от реактивни изменения в задстомашната жлеза, чревната лигавица и др. При комплексно възпаление в горната част на корема някои медици вече употребяват некрасивия, но много сполучлив термин „горен коремит“, с което документират, че е засегнат не отделният орган, а цялата функционална общност.
Изследванията в областта на трансплантацията също ще създадат нови възможности за заменяне на органи на храносмилателния тракт. Трансплантацията на чревни бримки на мястото на един разяден от киселина хранопровод вече не е сензация. Един стомах също може да се оформи от части на черва (но той не може изцяло да замени стомашната функция).
По-нататъшното усъвършенствуване на хранителните диети с добавянето; на нови храни или пълно елиминиране; на вредните съставки ще подобри възможностите за лечение на болести с определени ензимни дефекти.
Това без съмнение са все още трудни задачи, които се поставят пред клиничните изследвания в областта на стомашно-чревните заболявания, но тяхната реализация вече се очертава, въпреки че при подобни клинични картини понякога се получават изключително големи промени в състава на телесните белтъчини.
В начална фаза на практическо осъществяване са още проучванията по създаване на нови хранителни продукти с подобрени качества.
Известно е, че по целия свят се правят усилия за храна на човека все повече да се използуват малките рачета и други хранителни източници от морето. Например някой вид малки рачета като важен източник на белтъчини биха могли да покрият хранителния дефицит в много части на света.. Получени са вече и хранителни вещества с голяма практическа стойност посредством чиста химическа синтеза. Нека си припомним, че изкуственият хайвер понякога може да излъже и най-големия гастроном. Много ароматни вещества вече се създават в реторта, а не от растения или други естествени източници. Всички тези опити имат непосредствено медицинско значение, защото с промените в палитрата от храни ще се изменят и хранителните навици, и степента на оползотворяване на хранителните вещества. Известно е, че „безтегловността“ доведе до създаване на съвършено нови „технологии“ на обработка на храните и храненето при екипажите на космическите станции.
Изследванията в областта на химията на храненето са насочени и в друго направление. Търсят се вещества, които да притежават хранителната стойност на изходните субстанции, без да съдържат техните опасни калории, респ. джаули.
Така например чрез хидролиза на скорбялата са получени мастни вещества с намалено съдържание на енергия — вид майонеза с намалена калоричност съдържа тези продукти от хидролизата на скорбялата вместо по-богатите на калории мазнини. В голямо количество се предлагат вече и заместители на захарта, които по сладост далеч надминават оригиналната захар, без да съдържат опасните калории. Развитието в тази област ще продължи, въпреки че целта на тези изследвания всъщност е безсмислена: търси се храна, която никак или по-малко да храни.
Без всякаква физиологична обосновка са обаче представите на авторите на фантастични романи, според които в бъдеще щяло да бъде достатъчно един път седмично да се взима по едно хранително хапче и повече кулинарни претенции да няма. Процесите на обмяната са твърде сложни, за да могат да се регулират по такъв прост начин. Освен това нека ни остане и малко наслада от храненето!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme