Гърло и фарингеален пръстен

Когато лекарят нареди: „Кажете а-а-а!“, той не го прави с желание да предизвика някакво хвалебствено възклицание по повод на лекарското му изкуство. При изговаряне на тласната „а“ мекото небце (мъжецът) се вдига нагоре и дава възможност да се разгледа фарингеалният пръстен, респ. гърлото. Областта на фаринкса също е покрита с лигавица. От много голямо значение са в този участък т.нар. сливици (тонзили). Това са възли от лимфна тъкан с различна големина — от череша до гълъбово яйце, разположени от двете страни на фарингеалния пръстен (фарингеални сливици) и зад горния ръб на мекото небце (небни сливици, които по­грешно наричат и „полипи“, когато се разрастват и затрудняват носното дишане). В сливиците има много лимфоцити, както и техни млади форми. На напречен разрез тонзилите много приличат на лимфни възли, с изключение на покритата с лигавица повърхност. Относно ефективността на тези богати на лимфоцити „вратари“ становищата и днес още се различават.
Няма спор, че тонзилите — както и останалите лимфни възли в организма играят съществена роля в борбата с нахлуващите бактерии, вредни вещества и други болестни причинители. По своята функция те приличат на вратаря, който задържа нежеланите „нашественици“, т.е. залавя бактериите, които могат да проникнат през лигавицата в организма.
Но когато се престарава, и вратарят може да наруши нормалния ход на нещата. Когато сливиците са налобени и в тях като в кухини се събират гнойни причинители, които блокират входа — нека си послужим със същото сравнение
тогава положителното „намерение“ може да окаже отрицателен ефект. Вместо да служи за защита от бактерии, такава една налобена, поселена с микроорганизми тонзила представлява същинско гнездо, от което бактериите непрекъснато навлизат в организма (огнище на разсейка, фокус) и могат например да причинят някое ревматично заболяване.
Лекарят трябва да реши дали е необходимо посредством една малка интервенция да се отстранят тези налобени, изпълнени с бактерии сливици, за да се премахне гнездото. Но в никакъв случай не бива функцията на сливиците да се смята поначало като вредна и безкритично да се дават съвети за отстраняването им (тонзилектомия).
Възпалителните изменения на сливиците се наричат ангина (тонзилит). Тези възпалителни изменения настъпват най-често като последици от остри инфекции на дихателните пътища.
При оглеждане на трахеалния пръстен винаги се обръща внимание и върху мъжеца. Често пъти при възпалителни процеси той се деформира и се изкривява на една страна. Мъжецът или мекото небце може да се прилепи и към едната сливица, когато тя е подута. Сред лаиците се срещат в такъв случай доста смели интерпретации — смята се например, че съществува опасност от задушаване, когато мъжецът се допре до едната сливица, и много други. Истината е, че от възпалението в лигавицата на мъжеца се събира повече течност. Настъпва оток на мъжеца (подуване), който довежда до обезформяването му.
С просто око не могат да се видят споменатите вече небни сливици, които нормално са значително по-малки. Когато се увеличат, пространството между вътрешността на носа и гърлото (фарингса) се стеснява и възниква типичният „носов“ говор („Полипи“). Това е едно доста сериозно състояние. Поради затрудненото носно дишане започва дишане през устата, което е свързано с по-голяма склонност към инфекции и дори към смущения в развитието (типичната карикатура на „глупака“ ни го представя с отворена сякаш от удивление уста).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme