Целиакия. Перитонит

Целиакията представлява особена болест, чийто механизъм на възникване е много интересен. Причината за това заболяване, което възниква в детска възраст и се изразява в настъпването на диарии и смушения в храносмилането, е свърхчувствителността на чревната лигавица към определени растителни белтъчини, които се намират в житото (глутенова белтъчина). Добре се понасят специалните диети, които не съдържат глутенови белтъци (безглутенова диета); те не дават никакви оплаквания. С тази диета децата се развиват нормално. Но една грешка в диетата веднага води до рецидиви.
Съществуват и множество други болести на обмяната, които за щастие са редки, и които до голяма степен могат да се компенсират с помощта на специални диети (например фенилкетонурията, респ. малоумие от пирогроздена киселина).
Не са редки и явленията на свърхчувствителност към определени храни (например мляко и млечни продукти), без да може да се докаже някакъв определен ензимен дефект. Има много хора, които веднага след употреба на такива „непоносими“ за тях храни реагират с болки в корема и силна диария. В такива случаи най-добре е да се откажат от тези хранителни продукти, за които са разбрали, че не ги понасят.
Както гръдният кош е покрит отвътре с двуслойна плевра, така и коремното пространство (коремната кухина) е обградено от перитонеума като от един тънък покривен слой. Вътрешният пласт на двуслойната коремница обгръща чревните бримки като ръкавица, така че всъщност червата лежат „извън“ коремната кухина (екстраперитонеално). При увеличено отделяне на течност между двата листа на перитонеума се стига до водянка на коремната кухина (асцит). Причините за това състояние са или възпаления, или венозен застой при чернодробни заболявания, или сърдечна недостатъчност. Възпалителната течност е богата на белтъчини, а при застой течността съдържа същите субстанции в същото съотношение както кръвната плазма.
В коремната кухина могат да се съберат до няколко литра течност, без да се получи някакво силно видимо подуване на корема от асцита. Такова голямо набиране на течност при някои сърдечно болни понякога води до учудващо бързо наддаване на тегло с по няколко килограма (всъщност се касае за литри течност). Често пъти се мисли, че „водата“ в коремната кухина не трябва да надхвърля една определена височина, защото иначе сърцето „щяло да се удави“. Това не е вярно. Не може така механистично да се оценява това усложнение, без да се отрича все пак, че събирането на големи количества течност в коремната кухина представлява и голямо допълнително натоварване за сърцето, тъй като тази течност затруднява както оттичането на кръвта към сърцето, така и изтласкването на артериалната кръв.
Една бактериална инфекция на перитонеума води до много болезнения перитонит — гнойно възпаление на коремницата. Всяко най-малко движение е болезнено. Дори лекото притискане на одеялото се възприема като непоносимо. Избягва се всякакъв допир до корема. Коремната стена става неподвижна и не може да се свива (твърда като дъска — мускулна защита). Перитонитът се числи вероятно към най-болезнените болести изобщо. Бактериални инфекции възникват предимно тогава, когато в коремната кухина попаднат чревно съдържимо или бактерии от червата, респ. отвън при нараняване на коремната стена. За това говорихме вече в главата за апендисита и за запушването на червата. При поява на такова усложнение е необходима бърза лекарска помощ и прилагане на високи дози антибиотици. Преди години, преди ерата на антибиотиците за един болен от перитонит почти нямаше спасение. Днешните терапевтични възможности значително подобриха прогнозата при тези болни.
Но перитонит може да възникне и без признаци от страна на червата, и без нараняване. Така при сепсис (отравяне на кръвта) бактериите могат да бъдат пренесени по кръвен път в коремната кухина и там да започнат да се размножават.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme