Белите дробове и тяхната функция

Най-често говорим за „белия“ дроб, въпреки че двете белодробни половини всъщност са един чифтен, двоен орган. Все пак те нямат еднакъв строеж. Десният бял дроб се дели на три лоба, а левият, който е по-малък, притежава два лоба. Сърцето, което е разположено вляво, сякаш е заграбило място от левия бял дроб. Белодробните лобове са под­разделени на сегменти (общо 19).
Белите дробове са покрити с една двуслойна ципа — плеврата. Единият й слой е здраво свързан с повърхността на белия дроб (белодробна плевра), а другият слой покрива гръдната стена (ребрена плевра). Между двата слоя има само малко количество течност. Благодарение на здравата връзка с плеврата белият дроб се принуждава да следва дихателните движения на гръдния кош и по този начин вдишва и издишва. Плеврата има голямо значение при нарушение на белодробната функция от възпаление, респ. нараняване.
Белите дробове на новороденото имат нежен бледорозов цвят. Белите дробове на възрастния човек редовно съдържат черни ивици. Това са частици от нечистотии и сажди, които през алвеолите попадат в белодробната тъкан, пренасят се по лимфните пътища и тук се отлагат.
Белодробна функция
Най-важната функция на белия дроб е обмяната на газовете, т. е. подаването на кислород на червения кръвен пигмент и издишването на въглена киселина, респ. въглероден двуокис като краен продукт от обмяната на веществата („отпадъци“). Но с това не се изчерпва белодробната функция. Белите дробове участвуват в поддържането на нормалната йонна концентрация в организма, те могат да отделят и други субстанции (етерични масла, ароматни вещества, алкохол, ацетон и др.). Те оказват влияние върху водния баланс, защото през белите дробове се изпарява и вода, и то минимално по половин литър на ден (при висока температура и съответно учестено дишане в изключителни случаи и до 10 л дневно).
Дихателните движения се извършват неволево, т.е. независимо от нашето съзнание и нашата воля. Те се ръководят от дихателния център в мозъчния ствол, който в зависимост от концентрацията на кислород и въглероден двуокис в кръвта регулира честотата на дихателните движения. Като регулаторен механизъм действува не само кислородното съдържание; по тази причина, когато се дава кислород за интензивно лечение или по време на операция, към него се примесва и въглероден двуокис за възбуждане на дихателния център и за да се възстанови йонното равновесие. При все че дишането става несъзнателно и не е необходимо да ни се напомня да си поемем въздух, ние сме в състояние и нарочно, временно да променяме дихателната си честота. Ние можем за една и дори повече (отнася се за тренирани лица) минути да задържим дъха си, значи волево да прекъсваме несъзнателната регулация. А можем да дишаме и учестено. Но и това ни се удава само за определено време. Ускореното задълбочено дишане не е никаква „тренировка за здраве“, нито пък създава някакъв „кислороден резерв“. При учестено дишане се нарушава равновесието на йоните в организма, издишват се твърде голямо количество въглероден двуокис и бикарбонатни йони. Може да се стигне до разместване на йоните, което да стане причина за появата на тежки мускулни гърчове.
Вдишването и издишването се осъществява благодарение на подвижността на гръдния кош (гръдно дишане) и на диафрагмата (т. нар. коремно дишане). При отпуснат гръден кош ребрата са наклонени надолу. По този начин се намалява обемът на гръдния кош. Въздухът се изтласква от белите дробове и този процес може да се сравни с изпразването на въздушна възглавница или въздушен дюшек чрез натискане. Дихателната мускулатура, която е разположена между ребрата, с контракцията си предизвиква тяхното изправяне. Гръдният кош се разширява. Диафрагмата, която се намира между гръдната и коремната кухина, също се скъсява, гърбицата й се изправя и гръдната кухина увеличава обема си. Двата листа на плеврата (белодробна и ребрена плевра), между които няма въздух, пренасят тегленето върху белите дробове. В белите дробове настъпва отрицателно налягане, както когато се разтегля акордеон.
Вдишва се въздух.
Когато се разхлаби дихателната мускулатура, ребрата се връщат в изходното си положение, диафрагмата също се отпуска. Белите дробове се притискат и дихателният въздух излиза навън. Но тази обмяна се осъществява само отчасти. Не е възможно да се издиша напълно цялото количество въздух, което се намира в белите дробове.
Ако се наруши подвижността на ребрата поради изкривяване на гръбначния стълб, травми или втвърдяване на ставните връзки между прешлените или пък настъпи парализа на дихателната мускулатура, възниква „задух“, „тежко дишане“ — учестено шумно дишане. Същото се получава и тогава, когато се намали подвижността на диафрагмата от прекомерно натрупване на мазнини в коремната кухина. В класическата литература има толкова много сполучливи описания на хора с наднормено тегло, които с мъка си поемат въздух, че т. нар. „пиквик-синдром“ (по Чарлз Дикенс), включващ задух, лесна уморяемост, сънливост и други подобни симптоми на намалено кислородно насищане, е навлязъл в медицината като често използвано понятие.
От горното изложение върху динамиката на дишането става ясно, че спортът и гимнастиката имат много голямо значение за правилната дихателна функция. Гимнастиката укрепва дихателната мускулатура и поддържа подвижността на гръдния кош.
Вече говорихме за особената функция на двата плеврални листа. Те представляват нещо като съединение между белия дроб и гръдния кош. Ако настъпи възпаление на плеврата („воден“ плеврит) и между двата плеврални листа се образува по-голямо количество течност (плеврален излив), то разширението на засегнатата белодробна половина се затруднява. Движенията на гръдния кош почти не се предават вече върху белия дроб, а и течността още повече го сплесква. По такъв начин настъпва задухът при плеврит. Подобно нещо се случва и тогава, когато вследствие на злополука (нараняване с остър предмет) между двата плеврални листа навлезе въздух. Съединението, за което говорихме, внезапно се прекъсва. Понеже се намира в състояние на еластично напрежение, белият дроб моментално се свива, също като че ли се прерязва опънат ластик. Движенията на гръдния кош вече не се предават върху белия дроб. Като резултат от такъв „пневмоторакс“ се появява внезапен задух. Работата на едната белодробна половина обаче е напълно достатъчна, за да се осъществи дихателната функция.
Оплакванията се причиняват от внезапното смущение, докато едно постепенно отпадане на едната белодробна половина може да остане за дълго време незабелязано.
Специално трябва да се отбележи т. нар. вентилен пневмоторакс. Понякога при отворено нараняване въздухът прониква в гръдния кош при всяко дихателно движение, но той не може да излезе навън, защото остатъци от тъкани запушват раната отвътре. По такъв начин с всяко вдишване се увеличава налягането в гръдния кош, което притиска и другата белодробна половина. Този, който дава първа помощ при това заплашващо живота състояние, трябва да извърши нещо, което, ако не се познават обстоятелствата, може да изглежда съвсем безсмислено. Той трябва да направи колкото може по-бързо един втори „отвор“ върху наранената гръдна половина, и то най-добре посредством дебела канюла, върху която е надянат гумен пръст или гумена ръкавица. През този вентил въздухът, който се намира под повишено налягане, може да излезе от гръдния кош, а гуменият пръст върху канюлата действува като прост вентил и не позволява при вдишване да навлиза въздух.
Все пак такива интервенции изискват сръчност, решителност, а сигурно и се­беотрицание. Те се прилагат, разбира се, само в краен случай. Те не са безопасни, защото при пробождането може да се нарани някой кръвоносен съд (съдовете минават по долния ръб на ребрата, затова по-безопасно е да се пробожда над горния ръб). Но когато се касае за спасяване на човешки живот от непосредствена опасност от задушаване, трябва да се поеме всякакъв риск. А ако се познават основните принципи, могат да се избягнат по-големи и предотвратими грешки.
При плеврален излив лекарят може да направи пункция и да източи течността. Понякога се събират по няколко литра течност. Източването трябва да става постепенно и да се извършва винаги само от лекар. При тази манипулация трябва много да се внимава да не навлезе въздух в гръдния кош, който би нарушил още повече дихателната дейност.
Освен течност между плевралните листове може да навлезе и кръв. Тя действува подобно на излива, касае се следователно за събиране на възпалителна течност. Подобно увеличено отделяне на течност се наблюдава като типична възпалителна реакция и от страна на други вътрешни (т. нар. серозни) ципи и лигавици.
Най-известният пример за това е хремата.
Понякога вместо течност между двата плеврални листа се появяват фибринови налепи. Те довеждат до триене и до срастване. Този „сух плеврит“ в повечето случаи е болезнен, защото при всяко дихателно движение двете поначало гладки ципи се трият една в друга. Но той дава по-малко нарушения на дихателната функция, при все че организмът по нервно-регулаторен път ограничава болезнените си движения, един вид щади болната страна. Но ако към сухия плеврит се прибави като втора болест, респ. като усложение, и един излив, то болките престават, защото течността премахва болезненото триене. Но в такъв случай се увеличават смущенията в дихателната функция.
Операциите на гръдния кош се провеждат винаги по специални методи, защото при отваряне на гръдния кош белите дробове веднага биха се свили. Зауербрух има големи заслуги в разработването на оперативни методи на отворен гръден кош. Съвременната гръдна хирургия си служи с изкуствено дишане с помощта на уред за наркоза с повишено налягане, за да поддържа — един вид отвътре — движенията на белите дробове. По време на операция пациентът и без това се поставя на изкуствено дишане, като се предизвиква парализа на дихателната мускулатура (то­ва става с помощта на деривати на индианската отрова за стрели кураре).
Ежедневно в организма се образуват около 700 г въглероден двуокис, които чрез свързване с червения кръвен пигмент се транспортират в белите дробове и там се издишват.
При силни физически напрежения количеството на въглеродния двуокис значително се увеличава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme