Функция на половите органи

Специално описание заслужават процесите, които се разиграват при месечния цикъл на жената.
Всички тези процеси се направляват от различни хормони, преди всичко от хормона на големия колкото бобово зърно мозъчен придатък (хипофизата). Това е главната жлеза в системата на ендокринната регулация, която се намира в тясно взаимоотношение с мозъка и нервната система и секретира гонадотропни хормони, т. е. субстанции, които в минимални концентрации възбуждат по-специално дейността на половите жлези (гонадите). Хипофизата регулира и „израстването“ на децата, първото месечно кръвотечение или първата еякулация.
С настъпване на половата зрелост половите жлези обаче също започват да отделят хормони. Нивото на хормоните действува по пътя на обратната връзка. При по-високо ниво на половите хормони се потиска дейността на хипофизата, а ниското им ниво я стимулира. Ако например поради някакво органично заболяване женското тяло не е в състояние да продуцира в достатъчно количество женски хормони (естрогени, гестагени), то свърхфункцията на хипофизата, която сякаш изпраща телеграма след телеграма, може да възбуди дейността на онези клетки, които произвеждат мъжки хормони. Ето още един начин да се обясни описаната по-горе „маскулинизация“.
По хормонален път се регулира и узряването на фоликулите в яйчниците. Прави впечатление поразителната прецизност, с която всеки път узрява само по едно яйце, и то на съвсем точни месечни интервали. Случайните „грешки“ довеждат до двуплодна или многоплодна бременност (но не и до еднояйчни близнаци!).
Един хормон на хипофизата (фолихулостимулиращ хормон) предизвиква растежа на яйцеклетката и образуването на терциерния фоликул, и то на смени — ту в десния, ту в левия яйчник.
Едновременно с узряването на яйцеклетката се подготвя и лигавицата на матката. Говорим за пролиферативен стадий, т. е. за стадий на растеж и развитие. Този стадий трае до 15. ден от месечния цикъл. В този момент настъпва описаното спукване на фоликула. Остатъкът от фоликула, който като жълто тяло (корпус лутеум) постепенно също се превръща в хормонално активна жлеза, направлява следващата фаза на развитие на лигавицата — секреционната фаза. В лигавицата се образуват жлези, тя става по-обемиста, по-мека и може да стигне на дебелина до един сантиметър. Кръвооросяването й е силно увеличено — създадени са най-добри условия за загнездване на яйцето. Образуването на жълтото тяло също се регулира от един хормон на хипофизата (лутеинизиращ хормон).
Жълтото тяло изпълнява функцията си в продължение на 12—14 дни. То отделя хормони (прогестерон), които задържат узряването на други фоликули и поддържат матката в състояние на готовност. Но ако не се стигне до оплождане, жълтото тяло „се изпразва“. То прекратява хормоналната си дейност, при което се стига до преустройство в организма; лигавицата на матката се изхвърля като „ненужна“, а месечното кръвотечение започва относително внезапно и с различна сила.
Същевременно под влияние на хипофизата започва развитието на един нов фоликул. За 3— 5 дни раната в матката „зараства“ и развитието на лигавицата започва отначало.
Но ако настъпи бременност, т. е. ако яйцето бъде оплодено и се закрепи в подготвеното „гнездо“ в лигавицата, хормоналната регулация претърпява промени. Издънки от клетъчния комплекс яйцеклетка — съпътствуващи клетки нахлуват в разхлабената маточна лигавица. Това са основоположниците на плацентата. Тази плацента също става хормонално активна и тя също като жълтото тяло отделя прогестерон. Така не се стига до спадане на хормоналното ниво и затова не се получава и изхвърляне на маточната лигавица. Прогесте ронът на плацентата освен това спира развитието на други яйцеклетки през време на бременността, той един вид предпазва зародиша от нежелани съперници.
След приключване на бременността хормоналният цикъл започва отново, като понякога минават няколко седмици, докато се възстанови точната регулация. И така хипофизата или, по-точно, предният дял на хипофизата отговаря за продукцията на женския полов хормон (естрогена) и за развитието на жълтото тяло, респ. маточната лигавица и производството на прогестерон. При мъжа тази жлеза също секретира два хормона, които стимулират половите жлези. Единият, който отговаря на фоликулостимулиращия хормон, регулира образуването и узряването на семенните клетки. Другият оказва влияние върху останалите тестикулни клетки за продукция на мъжкия полов хормон тестостерон, чийто многостранен ефект върху мъжкия организъм вече беше посочен при описанието на външните вторични полови белези.
Трябва да се изтъкне още, че сексуалното желание и способността за полово сношение не зависят от продукцията на сперматозоиди, респ. от наличието на яйцеклетки. Дори и превързването на семенните канали не се явява пречка за любовните отношения, въпреки че вече липсва способността за оплодяване. Същото се отнася и за жената при изваждане на матката.
Другояче стоят нещата при премахване на половите жлези. Това се отразява върху хормоналното равновесие, а и в повечето случаи се придружава от някои промени, при все че „евнухът“, който веднага след отстраняване на тестисите започва да говори във фалцет, спада към героите от вицовете.
Изваждането на яйчниците, преди да угасне тяхната биологична функция (климактериум), може да доведе до преобладаване на минималния дял от мъжки хормони, който нормално не оказва ефект върху женския организъм. Настъпват изменения в строежа на тялото, мъжко окосмяване (брада), промени в гласа и други подобни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme