Функция на кръвоносната система и нейните нарушения

Най-съществените функционални аспекти бяха споменати вече при описанието на строежа на отделните съдови участъци, респ. в изложението за кръвообращението. Обменните процеси в областта на капилярите, които водят до размяна на отпадните продукти и на хранителните вещества, вече се познават много добре и в подробности благодарение на биохимичните изследвания, проведени през последните десетилетия. Но тези процеси са извънредно сложни. Общото при тях е, че с помощта на равновесни реакции между бедните на кислород тъкани и богатата на кислород кръв, в която червеният пигмент на червените кръвни телца държи кислорода в свързан вид, настъпва един дифузионен пад. От мястото с високо кислородно налягане кислородът отива в участъка с намалено съдържание на кислород, а с въглеродния двуокис става точно обратното. Тази обмяна на веществата се поддържа от различната концентрация на йоните и от активни процеси в клетъчната мембрана. Ако се яви застой в кръвния ток, тези процеси на обмяна престават да се осъществяват, жизнеспособността на клетките в тази област намалява и накрая те загиват. Локалното загиване на тъкани не води обезателно до смърт на целия организъм. Последствията зависят от локализацията и функцията на засегнатия орган.
За обмяната на кръвна течност (лимфа) в капилярната мрежа вече говорихме. Това изстискване на кръвна течност от съдовата мрежа и „всмукване“ на течности от тъканите се осъществява с помощта на редица физикални процеси.
На първо място трябва да споменем тук кръвното налягане. В малките артериоли непосредствено преди капилярната мрежа то още възлиза на около 5 килопаскала (около 35—40 тора). С такова налягане кръвната течност един вид се изтласква през ендотела на капилярите. Околните тъкани упражняват върху капилярната мрежа едно насрещно налягане от 0,65 кПа (5 тора). Една част от налягането в капиляра по този начин се уравновесява (може да се сравни с въздушното налягане, което също уравновесява част от повишеното налягане в един балон — това се доказва лесно чрез намаляване на въздушното налягане). Тук се прибавя още един феномен. Разтворените в кръвната течност белтъчини оказват всмукващ ефект върху течностите, те един вид издърпват водата. Благодарение на т. нар. колоидоосмотично налягане течностите в растенията и дърветата се изкачват наг оре срещу силата на тежестта, и то на много мегри, чак до краищата на листата. В кръвоносните съдове също действува такова колоидоосмотично налягане, което възлиза на около 3,3 кПа (35 тора).

Едно малко изчисление ще ни даде следния баланс.

От вътрешността на капилярите кръвната течност се изтласква в тъканите с кръвно налягане, възлизащо на 5 кПа (35—40 тора) 4-5 кПа

Насрещно налягане на тъканите — 0,65 кПа (5 тора) —0,65 кПа

Всмукващо действие на осмотичното налягане — 3,3 кПа (25 тора)

С тези 1,05 килопаскала налягане в началото на капилярната мрежа кръвната течност от капилярите се изтласква в тъканите.

В по-дълбоките участъци на капилярната мрежа, там, където тя преминава към венозната страна (т. нар. венозен участък на капилярите), кръвното налягане е много по-ниско. То може да спадне дори до нулата. Тук надделяват налягането в тъканите (0,65 кПа, респ. 5 тора) и всмукващото действие на осмотичното налягане. Течността сякаш се изстисква в капилярите. Заедно с нея от тъканите се извличат в съдовете и отпадъчни продукти от обмяната на веществата, които през венулите достигат до големите вени, откъдето отиват в черния дроб за разграждане или в белия дроб за издишване. Част от кръвната течност се събира и в лимфните цепнатини в самите тъкани и се отвежда заедно с лимфния гок.

Ако това равновесие в налягането се наруши било защото осмотичното налягане се понижи вследствие загуба на белтъчини (от силно гладуване, увреждане на черния дроб, бъбречни болести), било защото венозното налягане се увеличи твърде много (при сърдечни пороци, стесняване на лумена от тромбози, втвърдяване на лимфните възли и други подобни) и се изравни с налягането в артериалната част на капилярите, изтласканата течност вече не може да се върне изцяло в съдовата система.

Част от нея остава в тъканите, в тъканни цепнатини и кухини. Възникват отоци от задръжка на течности, понякога и изливи. Най-често срещаният пример за такова събиране на течности в тъканите е подуването на краката след дълго стоене прав (натиск на венозния кръвен стълб върху вените на краката) или при венозни заболявания (застой), както и при сърдечни и бъбречни болести.

При венозен застой се засягат предимно стъпалата. Ако при едно бъбречно заболяване се затрудни цялостното връщане на течности в капилярите, тогава се появяват отоци и в други тъкани. Те се виждат добре предимно на места, където има меки, разтегливи тъкани, както например под очите. Затова бъбречните болести често пъти се познават отрано по „торбичките“ под очите, при все че последните не са доказателство за бъбречно заболяване. Ако след операция в подмишничната ямка се затрудни отвеждането на лимфата, настъпват отоци по ръцете. Има една тропическа паразитоза, при която причинителите се размножават в лимфните пътища. Като резултат се получава толкова силен лимфен застой, че краката се подуват извънредно много, стават като слонски крака и затова болестта се нарича елефантиазис.

Чернодробните болести също могат да причинят такива едеми (събиране на течности в тъканите) или трансудати, респ. изливи (събиране на течности в телесните кухини), и то поради нарушения в белтъчния синтез и обусловените от тях промени в колоидоосмотичното налягане, както и вследствие застой на кръв в коремната кухина поради подуване на черния дроб.

По такъв начин в коремната кухина могат да се съберат големи количества течности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme