Функция и начин на работа на мозъка

Като регулаторна и информационна централа мозъкът упражнява пряко или непряко действие върху почти всички функционални процеси и реакции в организма. Един пълен обзор върху мозъчните функции би напълнил много томове. Тук ще посочим само някои съществени особености.
Обработка на сетивни възприятия
Централната нервна система анализира, натрупва, обработва и преценява дразненията от околната среда, които се регистрират от сетивните органи. Естествено през окото и зрителния нерв в мозъка не се предават светлини и в централната нервна система не навлизат звукови вълни по пътя на ухото и слуховия нерв. Всички сетивни възприятия се преобразуват, кодират, превръщат в колебания в напрежението — същите принципи се прилагат и при телефона и при магнетофонната лента. И едва след „изсвирване“ на лентата, т. е. след дешифрирането им в мозъка, същинските предизвикващи дразнения, например усещането на светлина или шум, достигат до съзнанието.
Нервните пътища и мозъчните центрове са силно специализирани. Зрителният нерв може да предава само светлинни възприятия. Дразненето от натиск предизвиква привидни светлинни впечатления, които са известни като „виждане на звезди“ при натиск или удар върху очната ябълка.
За отделните сетивни функции съществуват различни мозъчни центрове .Така например централният зрителен център се намира в тилния дял, центърът на слуха — в горната слепоочна извивка, центърът за възприемане на мириса е локализиран в лимбичната система, а усетът за допир, болка и температура се възприема в предната част на теменния мозък (следцентрална извивка.)
Зрението и процесът на отражение
Един образ, едно впечатление от околната среда в никакъв случай не се възприема от окото и предава в мозъка като нещо цялостно. Всеки образ се разлага на безбройни отделни сигнали, а в зрителната кора се оформя наново точка по точка. Но и това сравнение е твърде силно опростено. Не се регистрират само точковидни разлики в силата на светлината и в цветовете. Специализацията на нервните клетки е много по-тясна. С помощта на силно чувствителни методи може да се докаже, че определени нервни клетки реагират например само тогава, когато върху ретината попадат хоризонтални линии. Тези клетки не се раздразват от отвесните линии на даден образ или предмет. По същия начин специфично дразнене оказват и определени видове ъгли: дадени неврони не реагират на остри ъгли, а се възбуждат само от образи с тъпи ъгли и т. н. Само благодарение на тези много сложни механизми и толкова тясната специализация човешкият мозък е в състояние да разпознава и разбира буквите, респ. да подрежда правилно пространствените впечатления. Общоизвестно е, че тази сложна регулация може и да се „надхитри“ (оптични измами). Така например, отделни образи, които се предлагат на окото в разстояние на 1 /20 от секундата, не могат да се възприемат поотделно, а се сливат в едно единствено впечатление за движение. Върху тази „грешка“ се гради цялата филмова индустрия.
Слухът
Във вътрешното ухо звуковите вълни се превръщат в електрическо възбуждение на определени нервни клетки и по пътя на нервните влакна се предават в централната нервна система със съответната честота и интензивност.
За всяка звукова честота съществува като сравнение — отделно кабелно съединение. Неговото възбуждение определя вида на тона, който достига до нашето съзнание. Ако възбудим тези влакна с помощта на токови импулси, в мозъка ще постъпят възприятия за тон, въпреки че ухото не получава никакво слухово дразнене Тъй нареченият „шум в ушите“ представлява подобно привидно, нереално възприемане на звуци. Слуховият център се отличава и с още една особеност: невроните са в състояние отлично да отбелязват минималните разлики във времето. Когато звуковите възприятия се предават в мозъка по двата слухови нерва с минимална разлика но време, обусловена от времетраенето на разпространение на звука, слуховият център по тази съвсем незначителна разлика определя посоката, от която идва звукът. Благодарение на тази висока чувствителност на слуховите анализатори ние обикновено можем да познаем съвсем точно, дали даден шум идва отдясно или отляво, отгоре или отдолу, отпред или отзад. Слуховият център на човека е в състояние да различава дори едно закъснение на звуковата вълна от само 0,03 секунди.
Анализират се обаче не само честотата и височината на тона. Някои не­врони реагират само при започването на даден шум („включващи неврони“), а други — при завършването му или след определено времетраене. Така разбираме защо някои шумове (като цъкането на стенния часовник, шума на мотора) с течение на времето престават да стигат до съзнанието ни, въпреки че, разбира се, неизменно се възприемат от ухото.
Останалите сетивни възприятия
Вкусът, кожната и дълбоката сетивност, както и обонянието също се предават в централната нервна система посредством тясно специализирани неврони. Общо за всички е обстоятелството, че многобройните отделни информации винаги се обединяват в едно общо впечатление. Възприемането на сетивни впечатления в мозъка следователно не е само едно просто отразяване на възбуждението на сетивните органи, а включва тяхното обработване, оценяване, анализиране. Само така можем да си обясним факта, че човек може и да си „представи“ някои неща, които в даден момент не се възприемат от сетивните органи (възникване на образи „вътре“ в нас, припомняне на мелодии и др.).

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme