Функционално разделение на труда в двете мозъчни половини

Докато при едно дете това става сравнително бързо (за около една година), с напредване на възрастта тази резервна функция на десния център на говора намалява все повече.
Локализацията на центъра на Брока в лявата мозъчна половина е един пример за специализацията на двете мозъчни половини, и то може би най-внушителният. Всички останали мозъчни функции не доминират толкова отчетливо в една от двете половини. Както е известно, между двете мозъчни хемисфери съществува съединение (калозно тяло), по което милиони нервни влакна осъществяват солидно напречно свързване. Ако се прекъсне тази греда, всяка хемисфера се оказва изолирана, предоставена сама на себе си. Дясната половина може свободно да движи лявата ръка и левия крак (в гръбначния мозък става кръстосване на нервните влакна, така че невритите от дясната мозъчна половина по нервните пътища отиват в лявата половина на тялото), сетивните възприятия, например при опипване на един гвоздей, стигат без спънки в мозъка и в съзнанието, но тези пациенти не са в състояние да назоват един напипан с лявата ръка предмет, защото центърът на Брока, който отговаря за словесния израз, както е известно, се намира в лявата хемисфера, с която след прекъсване на гредата няма връзка. При опипване с дясната ръка, което се отразява направо в лявата хемисфера, не съществуват подобни проблеми. Центърът на говора ще получи необходимата информация. Същото нещо се получава, когато даден предмет попада само в лявото зрително поле или даден шум се долавя само от лявото ухо (но тук благодарение на проводимостта на черепните кости и дясното ухо „слуша“ по малко).
В описаните примери лявата мозъчна половина се отличава с по-големи функционални възможности. Но това не означава, че дясната хемисфера е излишна или с второстепенно значение. Тя например превъзхожда лявата хемисфера по пространствено ориентиране, по разпознаване на формите и по възприемане на музиката.
Специализацията на двете мозъчни половини показва, че човешкият мозък до известна степен разполага с възможности за „саморемонт“ при отпадане на някои мозъчни участъци. Вторият участък може да се включи, без обаче да постигне пълните функционални способности на доминантната половина. Този факт има съществено значение: при загиване на мозъчна тъкан, например след удар, интензивното, продължително, търпеливо упражняване може да доведе до значително подобрение, а някои загубени способности до известна степен да се овладеят наново. Това не става бързо, не се осъществява изведнъж, а и не винаги се постига пълно възстановяване на функционалния капацитет. Но в повечето случаи това е възможно.
Няма съмнение, че поради двойните заложби на повечето от центровете му нашият мозък в никакъв случай не работи „с пълен капацитет“; той притежава много резерви, които при целенасочено обучение и трениране биха могли да се използуват значително по-добре.
Възстановяване на функционалните възможности чрез активност
Мозъкът има свойството да регенерира, респ.да възстановява, своите функционални възможности, когато е активен. В миналото, а понякога и днес още някои застъпват теорията за изхабяването. Според нея подобно на претоварена машина твърде активният организъм се изхабявал по-бързо, отколкото пасивният. Съответните изследвания обаче доказаха точно обратното, така че днес се признава регенерационната теория.
Това означава, че активният организъм се възстановява по-бързо, отколкото пасивният, и че до известна степен регенерацията настъпва по-бързо тогава, когато възстановителната фаза, т.е. почивката, се оформя като активна.
Изследванията са показали, че преуморената от натоварване дясна ръка на човека, оставена в покой, по-бързо възстановява работоспособността си, ако през време на тази почивка лявата ръка работи активно. Но ако при умора на дясната ръка почиват и двете ръце, възстановяването става за по-продължително време. Това явление се обяснява с взаимната индукция на основните нервни процеси — задържане и възбуждение. Една наскоро изградена хипотеза подчертава ролята на т.нар. „търсеща активност“ дори и при преодоляването на стреса.
Съгласно тази хипотеза здравословното ни състояние се повлиява преди всичко от характера на нашето поведение, и то в зависимост от това, дали това поведение съдържа търсеща активност или не. Търсещата активност се характеризира като стремеж човек в съприкосновение със своята външна среда или да се опитва да промени ситуацията, или (ако това не е възможно) да коригира отношението си към тази ситуация. Това означава активно да се търси изход. Ако се откажем от търсещата активност, това ще бъде еднозначно с капитулация пред „безизходната“ жизнена ситуация.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme