Функционални нарушения и заболявания на ухото

Възпаление на средното ухо
Възпалителните изменения в средното ухо могат да бъдат остри или хронични. Най-честата причина е инвазията на микроби откъм фарингса по пътя на слуховата тръба (хрема, ангина). Възпаление на средното ухо може да настъпи и при нахлуване на причинителя по кръвен или лимфен път. Възможни са и инфекции през външното ухо, когато тъпанчевата ципа е пробита, или пък след бъркане в ухото с остри предмети (за отстраняване на чуждо тяло, почистване на ушите и т.н.). Симптомите на заболяването са различно изразени. В повечето случаи наблюдаваме висока температура, болки в ухото, намален слух и тежко общо състояние. Не е задължително ухото да „тече“, т.е. не винаги от ушния канал изтича гной. Това става едва след като се пробие тъпанчевата ципа от гнойта, която се е събрала в средното ухо и която я е опънала до скъсване. Ако такова самоизпразване не настъпи, лекарят трябва да направи един малък разрез на тъпанчевата ципа, за да даде изход на гнойта. След това болките и температурата обикновено бързо отзвучават. Не е опасна и спонтанната перфорация на тъпанчевата ципа при гнойно възпаление на средното ухо — тя по правило оздравява за 2— 3 седмици, без да остави следи. Хроничното възпаление на средното ухо обаче продължава с месеци, от време на време се изостря, спъва заздравяването на дефектите в тъпанчевата ципа и може дори да причини нагнояване в областта на костния ушен канал. То се среща предимно при общо намаление на защитните сили против инфекции.
Възможно е и напредване на инфекцията към изпълнените с въздух съседни области на ухото (мастоиден израстък).
Покрай специалното лечение, назначено от лекаря, при възпаление на средното ухо винаги добре действува местното приложение на топлина, почивката на легло, богатата на витамини храна. Самолечението с капки за уши или промивки обаче може да доведе до усложнения и не трябва да се провежда без лекарско назначение.
При изтичане на секрет (гной) от ухото ушният канал трябва да се почиства винаги грижливо и внимателно.
Възпаление на средното ухо може да настъпи и като придружаващо заболяване, респ. усложнение при други болести. Грип, морбили, скарлатина, тиф и редица други инфекциозни болести предразполагат към появата на такова възпаление.
При децата болките при нагнояване на средното ухо често пъти се излъчват към корема, към областта на пъпа, поради което лесно могат да заблудят лекаря при поставяне на диагнозата.
Катар на тръбата
Като последица от хрема, синуит, увеличени сливици или подуване на лигавицата на гърлото може да настъпи „запушване“ на слуховата тръба, поради което да се затрудни проветряването на средното ухо. Оплакванията, които включват болки в ухото, намален слух, чувство на тежест и досадни шумове в ухото, изчезват след прилагане на топлина и премахване на причинните изменения.
Намален слух
В напреднала възраст по правило настъпва промяна в слуховите възможности, като по-слабо се долавят или съвсем не се долавят вече предимно високите тонове. Старите хора често пъти не чуват звънци (на велосипеда, телефона, будилника), значително по-трудно водят телефонен разговор, не са в състояние да възприемат едновременно няколко гласа при водене на разговор и много други. Този старчески намален слух се проявява с различна сила, той може да наложи дори назначаването на слухов апарат.
По-голямо значение в днешно време има намалението на слуха от шумово въздействие. Доказано е със сигурност, че продължителният шум влияе не само върху слуха, но и върху целия организъм. Слуховите нарушения обаче в повечето случаи излизат на преден план и най-пряко се свързват с причинния фактор — постоянния шум. Без предпазни средства (предпазители за ушите, които приличат на радио-слушалки) при ковачи, работници с компресори, тъкачи и много други могат да настъпят трайни увреждания на ушите от шума, които се признават за професионално заболяване. Професионалното намаление на слуха е далеч най-честата от всичките повече от 40 признати професионални болести. Но и естрадните музиканти също са изложени на опасност от оглушаване, както показват по-новите изследвания.
Индивидуалната чувствителност към шумовото въздействие е много голяма. Но не всички трудещи се реагират по един и същи начин. И затова ще бъде съвсем безотговорно да се отказваме от индивидуалните предпазители против шума само затова, защото колегата вече десетилетия наред минава и без тях.
Настъпилите вече шумови увреждания са непоправими.
Чужди тела в ушния канал
Сравнително често се случва децата по време на игра да си пъхат чужди тела в ухото (топчета!), които след това да не могат да извадят.
Грешка прави този, който се опитва сам да извади чуждото тяло от ушния канал. Всеки опит да се хване с пинсета или подобен инструмент го вкарва още по-надълбоко в ухото. По този начин може да се причини нараняване на тъпанчевата ципа. Лекарят разполага със специални инструменти, с помощта на които може да заобиколи чуждото тяло и по този начин да го изкара навън. А в повечето случаи лекарят успява да „освободи“ ухото чрез промивки.
Една тапа от ушна кал (церумен) също може да подействува като чуждо тяло. При едностранно намаляване на слуха трябва да помислим и за това. В никакъв случай не бива да се бърка в ухото с фиби за коса, кибритени клечки или други подобни неподходящи „инструменти“. Чрез промивка на ухото с хладка вода често пъти може да се извади дори и една здраво залепнала церуменна тапа.
Отосклероза
Една особена болест, която води до загуба на слуха, е постепенното вкостяване в областта на лабиринта и „зациментирането“ на стремето. По оперативен път евентуално може да се получи подобрение на слуха.
По-важни методи на изследване
Както изследването на окото, така и прегледът на ушния канал и на тъпанчевата ципа може да стане с помощта на едно пробито огледало (рефлектор — станал почти като слушалката нещо като символ за професията на лекаря), което хвърля светлина в ухото. За да се изправи изкривяването на ушния канал, в него се поставя малка ушна фунийка. Тези изследвания са безболезнени.
Изследването на слуха става както посредством много прости методи (шепот на определено разстояние от пациента, изследване с камертон), така и с помощта на сложна електронна техника. Изследването на слуха за тонове с определена фреквенция и сила прибавя обективни данни към субективното усещане за намален слух. Ако се свърже с отвеждане на мозъчните токове, изследването на слуха може да стане напълно обективно (обективна аудиометрия) и по този начин да се изключи всякаква симулация от страна на пациента.
Начертаването на кривата на доловимите тонове с определена фреквенция и сила се означава като аудиограма. Тя ни дава указания за остри и хронични нарушения на слуха. Екзактни изследвания са необходими по-специално и при внезапна загуба на слуха (остро отпадане на слуха), за да могат веднага да се проведат необходимите мероприя­тия и да не се стигне до трайно намаление на слуха или дори до оглушаване.
Резултатите от изследването на слуха се нанасят върху предварително начертана крива (подобно на логаритмична хартия). Отклоненията се означават в рамките на единицата мярка бел, респ. децибел ( = една десета бел). Те показват слуховия праг за определени фреквенции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme