Физиология на слуха и на чувството за равновесие

Трептенията в границите на доловимите звукови вълни се поемат и провеждат от определени части на ухото (ушна мида, външен слухов канал, тъпанчева ципа, слухови костици) и се предават върху овалното прозорче на охлюва. Съдържащата се в охлюва лимфа (ендолимфа) също започва да трепти. Тъй като една мембрана разделя охлюва на два етажа, горният от които започва зад овалното прозорче и прикрепената към него плочка на стремето, а долният се затваря от кръглото прозорче за „изравняване на налягането“, ендолимфата е в състояние да извършва известни махаловидни движения. Освен това възникват и малки вихри. Върху мембраната са наредени слухови клетки, които се възбуждат в зависимост от естеството на звука. Сякаш всяка една от тези клетки е един резонатор за определен „собствен тон“, който я кара също да трепти и я възбужда.
Изчислено е, че човек е в състояние да долавя 300 000 различни звукови възприятия и шумове с различна сила. Доловимите за човешкото ухо тонове са с трептения от около 16 до 20000 херца (при което горната граница, т.е. високите тонове, в напреднала възраст отчетливо спада).
Всеки шум се състои от много звукови трептения. Слуховият орган „разлага“ тези сумирани трептения и ги регистрира поотделно; раздразването на нервните влакна, които са свързани със слуховите клетки, се провежда в мозъка, където отделните слухови впечатления се синтезират наново в един цялостен шум. При някои нарушения в централната нервна система шумовете се долавят, но те вече не могат да се обединяват в едно цялостно възприятие — пациентът чува, но не разбира.
Освен по „типичния път“ през слуховите костици, по който звуковите колебания се засилват 10— 20 пъти тонове с над 2000 херца могат да се предават и директно върху костния охлюв (костно провеждане на звука), при което обаче „качеството на слуха“ е много по-лошо от нормалното. Но този феномен има голямо значение в случаите, когато отпада функцията на слуховите костици, защото благодарение на него може да се запази някакъв остатъчен слух.
Във функционално отношение органът на равновесието няма нищо общо със слуховия орган, но анатомично те са тясно свързани помежду си. Органът на равновесието също реагира на движенията на ендолимфата. При всяко движение на главата или на цялото тяло съгласно закона за инерцията течността отначало остава в старото си положение. При бързо завъртане на една чаша, пълна с течност, тази течност няма да се задвижи веднага със същата скорост. Това „изоставане“ на течността в лабиринта възбужда фините сетивни косъмчета в лабиринтните ходове. Те сигнализират, че е извършено движение. Построяването на полуокръжните канали в три плоскости позволява да се възприема посоката на движението независимо от зрителното впечатление. Дори и при пълен мрак човек „чувствува“ дали лежи или стои, дали почива или се движи, къде е горе и къде е долу. Поради действието на гравитацията към впечатлението за движение се прибавя и статичното усещане за положение на тялото. Човек „чувствува“ дали е вдигнал главата си или е легнал дори когато затвори очи и не се движи.
Често се цитират опитите с раци, при които това действие на гравитацията е много показателно. Тези раци инстинктивно си пъхат малки камъчета в „ушите“. В зависимост от гравитацията натискът от камъчетата сигнализира „горе“ или „долу“. Когато вместо камъчета в аквариума били поставяни малки железни топченца, рачетата слагали тези „помощни средства“ в своя орган на равновесието. След това към ръба на аквариума прикрепвали магнит и животните веднага започвали да объркват „горе“ и „долу“, като смятали магнитната повърхност за долна, понеже „натискът“ от изкуствените регулатори на равновесието бил насочен към нея.
В мозъка чувството за равновесие е свързано и със зрителното възприятие. Температурни дразнения на лабиринта предизвикват бързи, трепкащи движения на очите (нистагъм). Вероятно една от причините за „морската болест“, респ. пътната болест, е разликата в информациите, получавани от органа на зрението и от органа на равновесието.
Тези заболявания (кинетози) се характеризират предимно с гадене, повръщане и главоболие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme