Тромбоза

Тромбозата представлява значително нарушение на нормалната функция на кръвоносните съдове. В повечето случаи се касае за заболяване на вените на долните крайници. То настъпва тогава, когато вследствие на изменения в съсирващата система на кръвта, застой на кръвния ток или увреждане на венозната стена започне един процес, който в нормално състояние се среща само извън кръвоносните съдове: кръвосъсирването. Кръвните плочици се струпват на едно място, пропиват се с фибринови влакна, върху тях се наслояват и кръвни телца и накрая се образува възглавничка във вената, която нарушава кръвния ток. Това от своя страна ускорява съсирването, така че може да се образува много бързо една кръвна запушалка, дълга няколко сантиметра, която запушва цялата вена. Ако се касае за по-малка вена и ако има достатъчно други възможности за отвеждане на кръвта, процесът преминава относително невинно. Но една остра тромбоза на големите вени в повечето случаи е доста сериозно заболяване. Участъкът от тялото, който се намира под мястото на запушването, се подува силно, венозната стена може да се възпали, пулсът се ускорява, цялото кръвообращение се нарушава. Най-голямата опасност възниква тогава, когато някой съсирек, който не е добре прикрепен към венозната стена, се откъсне и заедно е кръвния ток достигне сърцето. Той не среща по пътя си никакво препятствие, тъй като в посока към сърцето вените стават все по-големи и с по-широк лумен. От сърцето този съсирек се изтласква с кръвта в белите дробове. Съвсем внезапно такъв един съсирек може да запуши цялото белодробно кръвообращение. Сърцето фактически престава да работи. И така от пълно здраве (като не броим възникналата тромбоза) може да настъпи внезапна смърт. Най-трагичното е, че такава масивна белодробна емболия може да се получи при наскоро оперирани болни, и то тогава, когато привидно всичко е вече минало благополучно. Това усложнение може да се предотврати посредством медикаментозно въздействие върху кръвосъсирването, но въпреки това на тромбозите винаги трябва да се обръща сериозно внимание. След като премине опасността от откъсване и отнасяне, тромбът постепенно се прораства от кръвоносни съдове и става проходим.

Разбира се и по-малки кръвни съсирени могат да стигнат до белите дробове. Те затрудняват белодробната функция, но обикновено не довеждат до смърт.

Ако кръвните съсирени се образуват в сърцето или в артериите, те се отнасят с кръвния ток към периферията на тялото. Такива откъснати съсирени се наричат емболи. Ако един ембол с кръвния ток попадне в мозъка или някой друг орган, той веднага прекъсва притока на кръв. Участъкът, който се оросява от този съд, престава да получава кислород и загива. В мозъка този процес се проявява като мозъчен удар, а и в другите органи такава емболия може да причини тежки увреждания. Ако един ембол заседне в някоя голяма артерия на крака и ако той не бъде изваден оттам достатъчно бързо по оперативен път, кракът, който моментално остава без кръв, загива и трябва да се ампутира.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme