Транспорт на кислород

Една от най-важните задачи на кръвта е транспортът на кислорода от дихателния въздух до всички части на тялото, до всички клетки. При все че червеният кръвен пигмент — хемоглобинът, играе главнята роля в тази транспортна дейност, всъщност в тази задача участвуват всички съставки на кръвта. От състава на кръвните соли зависи дали кислородът ще може да се свърже изцяло с хемоглобина, или, обратно, кръвта ще остане недостатъчно наситена с кислород, поради което отдаването на това важно горивно вещество на клетките ще бъде затруднено.

При вдишване в белите дробове навлиза въздух, който съдържа кислород; този въздух достига до най- малките белодробни мехурчета, които са свързани много тясно с кръвоносните съдове. Посредством налягането на газовете едно малко количество кислород от този дихателен въздух навлиза в кръвната плазма. Този кислород веднага се поема от хемоглобина на еритроцитите и се свързва чрез атомите на желязото с хемоглобиновата молекула, така че благодарение на по-високото си парциално (частично) налягане в белодробния въздух кислородът продължава да навлиза в плазмата. След като се свърже с кислорода, кръвният пигмент променя цвета си, той става светлочервен. Наситеният с кислород хемоглобин действува като по-силна киселина, отколкото ненаситеният. Това е от голямо значение предимно за връщането на въглеродния двуокис, който също се свързва с хемоглобина.

Натоварените с кислород еритроцити навлизат във всички тъкани и органи на човешкия организъм. В капилярите, чийто диаметър позволява преминаването на само по едно кръвно телце, червените кръвни клетки влизат в тесен контакт с тъканите, където цари ниско кислородно налягане, защото при обмяната на веществата в клетките кислородът непрекъснато се изразходва. Според физичните закони (а, по-точно казано, и според химичните) кислородът от мястото, където е в по-голяма концентрация, ди- фундира в тъканите, където цари по-ниско кислородно налягане, при което с помощта на химични реакции се улеснява освобождаването на кислорода от връзката му с хемоглобина. И, обратно, концентрацията на въглеродния двуокис като продукт на обмяната на веществата в тъканите е по-висока, отколкото в дихателния въздух и в кръвта. По тази причина въглеродният двуокис и йоните на неговите соли се прилепват към хемоглобина, като правят смяна с кислорода. Натоварени с въглероден двуокис, червените кръвни клетки се транспортират с венозния кръвоток обратно в белите дробове, където обмяната на газове започва наново — въглеродният двуокис се издишва от белите дробове, а се „товари“ пресен кислород — една много рационална транспортна система без празни рейсове.

Разбира се, че и другите кръвни газове (например азот) са разтворени в кръвта в зависимост от парциалното им налягане. Но тези газове не се свързват с хемоглобина, тяхното разтворено количество следователно остава винаги малко. Друго е, ако във външния въздух се съдържа .въглероден окис (като съ- ставна част на горивния газ или получен при процесите на горене в дима). Въглеродният окис се разтваря много добре в кръвта. Той се свързва от хемоглобина, и то много, много по-добре, отколкото кислородът. Много по-малки количества са достатъчни, за да наситят целия хемоглобин с въглероден окис. Това означава, че при едно отравяне с газ (с горивен газ или с въглероден окис) липсва транспортен капацитет за пренасянето на кислорода, защото всички валенции са ангажирани вече от въглеродния окис. Идва се, тъй да се каже, до едно вътрешно задушаване. Именно затова въглеродният окис е толкова опасен — защото и относително ниските му концентрации са достатъчни, за да измести той кислорода. Като се знаят тези основни процеси, става ясно и какви мероприятия трябва да се прилагат при отравяне с газ. Няма никакъв смисъл да се прилага изкуствено дишане в среда, съдържаща въглероден окис, или да се дава мляко за дезинтоксикация. Пострадалият трябва да бъде изнесен веднага на чист въздух, да бъде откаран в болница под кислородна маска, тъй като при по-високо кислородно налягане и липса на въглероден окис в дихателния въздух хемоглобинът един вид се освобождава и кръвта поема наново нормалната си транспортна функция за кислорода.

Пълното кислородно насищане на кръвта може да бъде нарушено и тогава, когато е намалена белодробната повърхност за обмяна на газовете, например при пневмония или пък при извънредно голямо спадане на броя на еритроцитите.
Свързващата способност на хемоглобина е удивително голяма — един грам хемоглобин свързва максимално 1,4 ми- лилитра кислород. Един литър кръв — който съдържа 150 г кръвен пигмент — може да свърже следователно 210 милилитра кислород. Значи в наситената с кислород кръв има свързано същото количество 02, което се съдържа и като относителен кислороден дял в дихателния въздух. Както е известно, въздухът съдържа 21 обемни процента кислород, значи също 210 милилитра на 1 л въздух.

1 л кръв — 210 мл О2

От всичко това следва, че „нечистият“, т.е. бедният на кислород, въздух не допуска насищане на кръвта с кислород, което води до недостатъчно задоволяване на нуждите на органите. Трябва да отбележим, че и тютюнопушенето обогатява въздуха с въглероден окис. Пушачът инхалира не само никотин и ракообразуващи субстанции, той диша и по-долнокачествен въздух, който е наситен в значителна степен с въглероден окис. Определен процент от неговия хемоглобин остава постоянно блокиран от въглероден окис и отпада от кислородния транспорт. За организма това означава обременяване, също като че ли пушачът живее постоянно в условията на „разреден“ въздух на височина 2000 м.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme