Транспорт на информации

Сред транспортните дейности на кръвта понякога забравяме за „куриерската служба“, която тя също изпълнява и която е от голямо значение. От една страна, тук се касае за многобройните информации по саморегулацията на жизнените процеси, които се предават посредством концентрацията на някои субстанции в кръвта. Допуска се например, че центърът на глада се стимулира от намалената концентрация на хранителни вещества в кръвта, при все че този процес вероятно се влияе и от много други механизми. Освобождаването на кръвна захар от депата и много други регулаторни механизми зависят от информациите, които произхождат от кръвта. Дори и центърът на дишането реагира на концентрацията на кислород и въглероден двуокис в кръвта и по този начин регулира дълбочината и честотата на дишането. Но освен това кръвта има да пренася и други съобщения. Хормоните от жлезите с вътрешна секреция се транспортират с кръвта до мястото на предназначението им, до адресата. По такъв начин кръвта представлява нещо като втора нервна система. Милионни частици от грама на даден хормон са достатъчни, за да ускорят обмяната на веществата, да активизират или потиснат половите жлези, да предизвикат растежа на косите, да подтикнат нарастването на тялото и много, много други. Всички тези хормони се пренасят с кръвта. Без кръвна циркулация действието на хормоните не може да се разгърне. Освен това чрез кръвта отделните жлези с вътрешна секреция са свързани и помежду си. Те си влияят взаимно. Така например хипофизата отделя хормон, който активизира кората на надбъбречната жлеза (адренокортикотропен хормон) и я подтиква към продукция на надбъбречни хормони (кортикоиди). След като тези хормони навлязат в кръвта, тяхното ниво от своя страна влияе върху хипофизата, която тогава отдава по-малко или не отдава никакви хормони за активизиране на надбъбречната кора. Тези регулаторни кръговрати и обратни връзки са възможни само по пътя на кръвта. Това е една много важна информацион- на и регулаторна дейност, която се осъществява от „своеобразния сок“ — кръвта.

Тези свойства на кръвта се използуват и от лекаря в неговата терапевтична дейност. Вкарването на медикаменти в кръвния ток (например във вената на ръката) се прави при заболявания на органи, разположени в някой съвсем различен участък на тялото. Заедно с кръвния ток отива и лекарството и упражнява ефекта си в това отдалечено място.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme