Трансплантация на костен мозък

Кръвта се образува в кръвотворния костен мозък на малките тръбни кости и на т. нар. плоски кости (прешленни тела, хълбочен гребен, ребра и други подобни). Кръвотворенето може да бъде потиснато поради най-различни смущения. В такива случаи вече с успех се прилага трансплантирането на костномо- зъчни клетки от някой дарител. Ако има имунологични съвместимост с клетките на приемателя, дарителските клетки се поселват в костния мозък, започват да се размножават и да създават кръв.

Съществува и друга една терапевтична възможност: взима се собствен костен мозък (чрез пункция), след това се провежда лечение с високи дози цито- статици, т, е. препарати, които потискат растежа на клетките, а после се инфун- дират наново собствените костномозъч- ни клетки. Тези клетки в такъв случай остават неувредени, тъй като са били един вид „в отпуска“ и могат безотказно да поемат наново кръвотворенето. Тези лечебни методи още се изпитват, но по принцип вече са се оказали резултатни.

Това показва, че терапевтичните форми се развиват все повече и повече и че много болести, които преди години са били считани за нелечими, днес вече се лекуват с помощта на съвременни научни постижения. Същото се отнася и до кръвта, която вече е изследвана толкова интензивно.

Все още обаче науката е далеч от желаната цел — да разкрие всички загадки около кръвотворенето и регулацията на поразителното равновесие между съставните части на кръвта. Не се очакват тук и някакви сензационни открития. Ще се натрупват единични резултати от трудоемки изследвания. Сензационните открития в областта на транспланта- ционната имунология — това важи и за костномозъчните трансплантации — не винаги са се оказвали достоверни. През 1970 г. Уйлям Съмерлин, ръководител на Кожната клиника при университета Станфорд в Калифорния, публикува едно сензационно съобщение, според което той успял посредством специално третиране на парчета от човешка кожа в определена хранителна среда така да промени тази дарителска кожа, че тя да не показва вече никаква реакция на отхвърляне. Без повече обработки тя била готова за трансплантация. Страш- ната имунна бариера привидно беше преодоляна и за трансплантацията се откриваха големи възможности. Но имаше и скептици, които се съмняваха в това поразително откритие. Самона- деяният откривател дори прие едно предложение — да продължи своите изследвания в световноизвестния институт Слон-Кетеринг, близо до Ню Йорк. И успехите продължавали. Кожни парчета от черни мишки, присадени върху гърба на бели, се прихващали без всякаква реакция. Съмерлин се прочу, стана професор и уважаван авторитет. Други изследователи не бяха в състояние да потвърдят неговите находки, но може би това се дължеше на тяхната неопитност? Едва през 1974 г. научният свят беше разтърсен от едно ново, не по-малко сензационно съобщение. Една сутрин един сътрудник на института открил по една случайност, че 35-годишният, отрупан с академични почести професор Съмерлин, с черен фулмастър обработвал кожата на белите мишки, за да създаде впечатлението, че се касае за кожни парчета от черни животни.

Това, разбира се, е едно изключение. То не е показателно за сериозните усилия на стотици учени от целия свят. Но тази случка ни учи да бъдем скептични по отношение на привидно сензационни резултати, които още не са доказани по научен път и които понякога се оповестяват прибързано именно в рамките на една такава млада наука. Възможността да се присажда костен мозък е доказана. Тя не е сапунен мехур в науката Но и тя крие още много нерешени проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme