Травми на окото, ечемик

Травми на окото
Травмите на окото винаги трябва да се лекуват от лекар. Дори и съвсем по­върхностните наранявания на роговицата могат да се замърсят от бактерии. Тъй като роговицата не притежава кръвоносни съдове, тя получава и по-малко защитни вещества. Като последствие от едно възпаление на роговицата (кератит) може да се получи язва, която да доведе до помътняване или цикатрициално изкривяване на роговицата.
Същото важи и за съвсем нередките изгаряния на окото (вар!). Като спешно мероприятие веднага трябва да се направи силна промивка с обилно количество вода. Някои препоръчват при изгаряне с вар или основа да се промива с оцет („оцетна киселина за неутрализиране на основата“), а при киселинно увреждане — с основен разтвор, но тези съвети обикновено причиняват повече вреда, отколкото полза. Изплакването с вода (но обилно!) като спешна мярка е най-доброто и най-ефективното средство.
Чуждите тела „в“ окото (всъщност в конюнктивалния сак) предизвикват болезнено сълзотворно дразнене. Те се срещат много често (прашинки, мигли и други подобни) и в повечето случаи дават само краткотрайни оплаквания, защото сълзенето на окото действува като „самопомощ“ и обикновено бързо измива чуждото тяло от конюнктивалния сак. След това за няколко часа може да остане дразнене от чуждото тяло (конюнктивит).
При опит за изваждане на чуждото тяло трябва да се пазим от нецеленасочени и твърде енергични манипулации. Безсмисленото и безцелно търкане на окото увеличава оплакванията. Най-правилното е с пръст да се издърпа долният, респ. горният клепач от очната ябълка, което при долния клепач става много лесно, а при горния често пъти може да се постигне само чрез дърпане на миглите или кожата на клепача. По този начин чуждото тяло се вижда добре (особено под долния клепач) и може да се махне с помощта на кърпичка (не с памук, защото остават влакна, и в никакъв случай с кибритени клечки или остри предмети). Обръщането на горния клепач (ектопиониране — означението звучи трудно, колкото и самата манипулация) на неопитния не винаги се удава. Чуждото тяло може да се отстрани и посредством леко, внимателно поглаждане в посока към вътрешния очен ъгъл (не към външния!), защото там по-лесно може да изплава от конюнктивалния сак (сълзотечение, промивка на окото) или пък може да се избърше.
Ечемик, хордеолум
Тези малки най-често невинни цирейчета са последица от остро или хронично възпаление по ръба на клепача. По правило те оздравяват, без да се образуват ръбци. Едно „изстискване“ или „пробиване“ на тези малки цирейчета е опасно както поради риск от нараняване, така и поради възможността за разнасяне на заразата.
Изменения в ретината
Общите промени в съдовите стени или в склонността към кървене се отразяват, разбира се, и върху очите. Съдовете на ретината, които са един вид артерии във вътрешността на тялото, могат да се огледат през оптическия апарат на окото без оперативна намеса. Изследването на очното дъно служи не само за установяване на кръвоизливи, на отлепване на ретината или за диагностиката на глаукомата чрез оглеждане на входната врата на зрителния нерв; с това изследване се откриват и диагностични признаци на артериосклеротични съдови промени, на повишено кръвно налягане, склонност към кървене и много други. Съдови изменения в очното дъно могат да настъпят и като последствие от дългогодишен диабет. От голямо значение е изследването на очното дъно и в диагностиката на мозъчни кръвоизливи, мозъчен оток (задръжка на течности), мозъчни тумори и други подобни. Поради увеличеното мозъчно налягане — обратно на феномена при глаукомата — зрителният нерв се избутва навътре в очната ябълка и се получава „застойна папила“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme