Сърдечни шумове

При едно биещо сърце тоновете се чуват винаги. Но покрай тях при аускултацията на сърцето вниманието на лекаря се съсредоточава и преди всичко върху атигшчните шумове по време на сърдечната дейност, коиго нормално не се срещат. Голям опит е необходим, за да се разпознават и правилно интерпретират тези шумове. Те се появяват тогава, когато по различни причини настъпят изменения в обичайния кръвен ток. Това може да стане, в случай че сърдечните клапи се втвърдят от калциеви или съединителнотъканни отлагания, вследствие на което вече не могат добре да се отварят. Изтичащата кръв среща на пътя си нещо като бент, който я пропуска само през един тесен канал, при което се образуват водовъртежи. Този шум на изтичане се долавя със слушалката. А в зависимост от координацията на шумовете с тоновете ( същевременно и със сърдечната дейност), както и в съответствие с мястото над сърцето, където шумът се чува най-добре, в повечето случаи може да се постави диагнозата на сърдечния порок, например аортната клапа е стеснена от калциеви отлагания. Тя не може да се разтвори напълно. При изтласкване на кръвта от сърцето се образуват вихри, които предизвикват шумове. По време на систолата, т. е. между първия и втория тон, сърцето изтласква кръвта от лявата камера. Следователно при една аортна стеноза ще чуем един шум на „изгонване“ между първия и втория тон, и го над аортната клапа. В такъв случай мелодията на сърцето ще прозвучи като „думм-ш-тик”.

В действителност тези шумове далеч не винаги се чуват и локализират толкова точно. Освен това измененията в сърдечните клапи често възникват в комбинирана форма, защото една калцирана нееластична сърдечна клапа не само спъва изтичането на кръвта, но и не се затваря плътно, така че покрай т.нар. стеноза възниква и една инсуфициенция. която дава друш шумове (през незатварящата се клапа кръвта се връща обратно).

Но шумовете на сърцето не са във всички случаи признак на заболяване. Малките изменения на митралната клапа могат да дадат отчетливи шумове без видимо смущение в хемодинамиката, в изтласкването на кръвта. И едно клонче, паднало в реката, предизвиква вихри, без да задържа течението на водата.

Когато при вълнение или физическо напрежение „сърцето бие до пръсване“ и човек има чувството, че сърдечният му удар се чува на далечно разстояние, всъщност другите не могат нищо да доловят. Тази засилена сърдечна дейност се чува един вид само отвътре, защото кръвоносните съдове провеждат силния удар на сърцето към ушите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme