Сърдечни тонове

Най-типичното клише на лекаря ни го представя със слушалка по време на преглед (прислушване = аускултация) на сърцето. И действително прислушването се числи към най-честите, почти ритуални лекарски дейности. Стойността на това изследване е безспорна, въпреки че съвременните методи на изследване, преди всичко обективните регистрационни методи (запис на сърдечните тонове чрез микрофон), вече в значителна степен допълват аускултацията. А липсата на патологична находка при аускултация на сърцето в никакъв случай не може да изключи някое тежко сърдечно заболяване, дори и инфаркт. Но с този привидно прост метод, който обаче трябва да се изучава много грижливо, може да се прецени дали сърдечната дейност е правилна и евентуално да се открие един сърдечен порок. Интересно е да се наблюдава как опитният кардиолог (кардиоло!ии = наука за сьрдечните болесги) само със слушалка определя локализацията, степента и усложненията на един сърдечен порок.

Ритъмът на сърдечната дейност се оценява по същите критерии, както и пулсът, само че сърдечната дейност не се опипва, а се долавя акустично чрез сърдечните тонове. От прислушването на сърцето може да се познае също дали има допълнителни удари, т. е. екстрасистоли.

С аускултация на сърцето лекарят в края на краищата определя и спирането на сърдечната дейност — много по-достоверен метод, отколкото опипването на пулса.

Доловимите сърдечни тонове си има г характерни „мелодии“. Сърцето не е часовник, който цъка равномерно, при все че понякога го сравняват с такъв. Сърцето също така и не „тупти от любов“, както се казва в песните. Типичният сърдечен удар би могъл да се представи звуково приблизително така: „думмм-тик“. Първият тон на сърцето е по-глух, по-продължителен, кънтящ, а вторият тон е по-висок, по-кратък, по-пронизителен. Първият сърдечен тон възниква тогава, когато камерната мускулатура се напряга внезапно, а клапите между предсърдията и камерите рязко се затварят. Той характеризира началото на сърдечната дейност — систолата. Вторият тон се образува главно при затварянето на аортната клапа. Той показва следователно края на сърдечната контракция. Често пъти тези звукови феномени не съвпадат напълно и в такъв случай говорим за раздвоени сърдечни тонове. Понякога се регистрира и един трети, тих сърдечен тон. Точното определяне на сърдечните тонове е важно предимно тогава, когато трябва да се преценят и правилно да се локализират някои ненормални шумове в сърцето. За диагностиката от най-голямо значение е да се знае дали даден сърдечен шум се появява между първия и втория тон, или преди първия тон. Много пъти един сърдечен порок може да се познае само по този признак, при все че днес лекарят вече не се осланя само на него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme