Строеж на мъжките полови органи

Мъжките полови жлези, т.е. първичните полови органи, това са двата тестиса, които са разположени в скроталната торбичка, разделени един от друг, относително подвижни, но фиксирани посредством свързочен апарат. Скроталната торбичка съдържа мускулни влакна, които могат да променят големината й. Това се регулира от телесната температура, защото за продукция на способни да оплодяват полови клетки топлината не трябва да бъде много голяма. Затова при по-висока температура скроталната торбичка се удължава и половите клетки се „отдалечават“ от тялото, което отдава топлината. Напротив, при студ (студена баня!) мускулните влакна се свиват и половите клетки се приближават до тялото.
Мъжкият тестис показва типичния за една жлеза строеж. Той е покрит с перитонеум (въпреки че лежи извън коремната кухина!), под който се намира относително плътна съединителнотъканна обвивка — тя служи за защита на същинските жлезни клетки. Жлезата е прорязана от много прегради и съединител нотъканни повлекла, така че донякъде прилича на пчелна пита. По този начин са обособени около 250—300 малки делчета. Тези делчета се състоят от дълги извити канали (семенни канали), които са мрежовидно преплетени. Те са покрити отвътре със специален зародишев епител — клетъчни слоеве, от които се образуват семенните клетки. Освен това тук се откриват и т. нар. междинни клетки, които произвеждат между другото мъжки полов хормон (тестостерон). Тестисът следователно не е само жлеза за продукция на семенни клетки, а притежава и важна функция в цялостната ендокринна регулация.
Продукцията на семенни клетки се осъществява непрекъснато, и то от пубертета до дълбока старост. Само изхвърлянето на семето (еякулация) става ритмично и на известни интервали от време.
В семенните каналчета се образуват първичните полови клетки (сперматогониите) посредством делене на клетките, които покриват каналчетата. Тези клетки са наредени в няколко слоя, което създава условия за по-нататъшно узряване и развитие на тези първични клетки. Следователно незрелите предварителни стадии се намират по-навътре, а най-зрелите семенни клетки лежат близо до лумена на семенното каналче. Първичните семенни клетки продължават да се делят, минавайки през различни междинни стадии на развитие. В последния стадий вече не настъпва делене, а „превръщане“ в способни да оплодяват сперматозоиди. Чрез един сложен процес на преобразуване клетъчното ядро на сперматида става глава на сперматозоида, а клетъчното тяло се превръща в средна част и камшичеста опашка. Между семенните клетки са наредени т. нар. Сертолиеви клетки, които като един вид бензоколонки се грижат за доставка на енергия.
Върху семенната жлеза като шапчица е разположен придатъкът, който се състои от разклонена каналчеста мрежа. Той изпълнява функцията на депо за семето. Там става и окончателното узряване на сперматозоидите.
Семенните клетки се различават от останалите клетки на тялото, а също и от техните ранни форми на развитие.
В овалната или вретеновидна главичка се съдържа цялата наследствена маса. В тази миниатюрна клетъчна част е събрано всичко, което се внася в яйцеклетката като „мъжки“ наследствен дял. По-тънката шийка съдържа един вид мотор за опашката, която е многократно по-дълга от главичката, и която със силни лъкатушни движения в подходяща среда (влагалищна слуз) осъществява активното придвижване на сперматозоида.
От придатъка, каналчетата на който, наредени едно зад друго, достигат над 6 м дължина, в момента на еякулацията (изхвърлянето на семето) мъжкото семе (сперматозоиди заедно с други секрети) минава през семепровода — един 60 сан­тиметра дълъг, дебелостенен, богат на мускули канал — най-напред в коремната кухина (виж развитие на половите жлези!). От малкия таз, след като кръстоса пикочопровода, той стига до задната стена на пикочния мехур. Там влиза в допир с простатната жлеза и семенните мехурчета. И двете жлези отделят секрети в семенната течност. Те не са резервоар за сперматозоиди, както предполагат някои (страх от оперативно премахване на простатата). През простатната жлеза минава т. нар. еякулаторен канал, който заедно с канала от отсрещната страна се отваря в една обща издатина в пикочния канал. По тази каналчеста система се транспортира семенната течност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme