Строеж на кожата

Кожата на човека се състои от три слоя (ако не се брои един четвърти външен слой от нечистотии или грим). Но тези три слоя, които по принцип се откриват във всички кожни участъци, показват големи различия по отношение на дебелината си. Известно е, че роговият слой е значително по-дебел по стъпалата, отколкото в областта на лицето. Броят и формата на кожните придатъци също се различават много помежду си — като пример за това можем да посочим окосмяването (по дланите и стъпалата няма косми).
Външният кожен слой се нарича покривен слой или епидермис. Той от своя страна се състои от няколко слоя. Най-външната обвивка на тялото е роговият слой. Значи не само в мита за Нибелунгите една защитна рогова броня може да обгръща човека (младият Зигфрид след укрепващата баня в кръвта на змея). Но роговият слой на „неимунизирания със змейова кръв човек“ е много тънък, само на места с голямо механично натоварване той може да стигне до няколко милиметра дебелина. Този слой не съдържа нито кръвоносни съдове, нито нервни влакна, следователно при разрязването му не се усещат болки. Не настъпва и кървене. Това е един „загинал“ покривен слой. Непосредствено под роговия слой като важна част от епидермиса се намира производният слой. Тук са разположени няколко реда епителни клетки, които са здраво вплетени една в друга чрез тънки фибрили. Те съдържат субстанции за защита на кожата, смазващи вещества за роговия слой и главния пигмент меланин, който в зависимост от въздействието на светлината, от типа и от участъка на кожата се намира в различна концентрация в долните части на този слой. В герминативния слой непрекъснато се образуват нови клетки за замяна на олющени, загинали епителни. Вторият кожен слой, кориумът, е истинският, функционалният раздел на кожата. В този относително широк слой се намират кръвоносните съдове, нервите, различните сетивни телца. Тук са разположени и жлезни тела. В този кориум се образуват и космените фоликули. Епидермисът и кориумът са съединени вълнообразно помежду си, границата между тях следователно не е една гладка линия.
Към кориума е прикрепен подкожният слой, който в своите съединителнотъканни камери съдържа голямо количество мастни клетки.
Това е един вид пружиниращ, плъзгащ слой, благодарение на който става възможно „участието“ на кожата в движенията на тялото, нейното разтягане и надипляне.
Потните жлези се състоят от едно клъбце секретиращи клетки и един изходен канал, който пробива горните кожни слоеве като тирбушон. Различаваме т. нар. малки потни жлези (навсякъде) и големи потни жлези (подмишнична ямка, гръдни жлези, генитална област). Жлезата, която отделя ушна кал, също е един вид потна жлеза.
Други кожни жлези са мастните жлези, които най-често са разположени близо до космите, но могат да се срещнат и като свободни мастни жлези без косми (устни, бузи, препуциум). Те висят като ръкавици около космения фоликул или в кориума и отделят мазен секрет, който поддържа кожата устойчива и еластична. Това са един вид вътрешни тубички за крем.
Към кожата в по-широкия смисъл на думата се причисляват и космите. Косъмът израства от един луковичен корен и стъблото му пробива кожата. При по-дебелите косми се различават кора и сърцевина. Цветът на космите зависи от съдържанието им на пигмент (но тук все по-голямо участие вземат фризьорите и козметиците). В долния край на косъма има едно малко мускулче, което действително може да причини „настръхване“ на косите. Тези мускули около космения фоликул предизвикват и „гъшата кожа“. Мускулната контракция допринася и за изпразването на мастните жлези.
Косата е олицетворение на относителността (девиз: един косъм на глазата, това е относително малко, един косъм в супата — относително много). Окосмяването понякога е много обилно — гъстата коса възбужда завист у по-малко ощастливените. Тя може да се яви — и без външна намеса — в най-различни цветове и нюанси. Окосмяването сигнализира съзряване (окосмяване на срамните части, брада) и остаряване (оплешивяване, побеляване). Косата не съдържа нерви и съдове. Ние не я чувствуваме. Но тя не е мъртва. Косъмът нараства с около 1,5 сантиметра на месец, след няколко години изпада (космите на главата се задържат около 6 години, миглите се подновяват приблизително два пъти годишно), за да направи място за следващия.
Да се теглят заключения относно характерови или биологични качества на индивида от състоянието на косата е толкова нереално, колкото са нереални и другите ненаучни описателни методи (гледане на ръка). Тук играят роля както расови, типови, така и индивидуални фактори. И при все че изпадането на косата при мъжа безспорно има връзка с продукцията на полови хормони, то не може да послужи като неоспоримо доказателство за запазена мъжка сила.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme