Строеж на женските полови органи

Като еквивалент на тестиса при жената се явява яйчникът, овариумът. Овариите представляват продълговати овални жлези с дължина 3— 5 см, които са разположени от двете страни на матката в малкия таз — долната част на коремната кухина между двете тазови кости.
С помощта на съединителнотъканни връзки овариите са прикрепени както към матката, така и към стената на таза. Преди пубертета повърхността на яйчниците е гладка. След настъпване на половата зрелост повърхността им става грапава и неравна от узряващите ежемесечно яйцеклетки (фоликули).
В яйчника всички яйцеклетки са предварително образувани. Още преди раждането на момиченцето в неговите полови жлези са налице всички яйцеклетки, които един ден ще узреят, те дори са заложени в поразително голямо изобилие. Смята се, че в овариите на всяка жена има около 400 000 яйцеклетки, от които в периода на репродуктивната възраст узряват не повече от 400. И само една малка част от тях изпълнява същинската си функция и след оплождане и бременност се превръща в един нов човек.
За разлика от мъжките полови клетки (при които има още по-голямо „изобилие“, т. е. милиони семенни клетки) в овариума узряват само предварително създадените яйцеклетки, докато в тестиса чрез делене се образуват все нови и нови сперматозоиди от първичните им форми.
Но яйчникът не се състои само от яйцеклетки. Всяка от тези клетки е заобиколена от своята „свита“ — от други клетки (епителни и фоликулни клетки). Те обвиват яйцето. Когато то започне да узрява — все още не е изяснен механизмът, по който всеки път започва да нараства и узрява само по една от тези хиляди яйцеклетки — фоликулните клетки започват да се размножават и образуват около яйцето няколко слоя. Чрез отделяне на течност и разпад на клетки най-после се образува една кухина, изпълнена с течност, в единия край на която е разположено яйцето с фоликулните клетки (терциерен фоликул, Граафов фоликул). Това мехурче издува повърхността на яйчника, което би могло да се сравни с един мехур от натъртване на кожата. Когато узряването завърши, настъпва пукване на фоликула, което се регулира с помощта на хормонални фактори. Яйцеклетката сякаш насила се изхвърля в коремната кухина.
В този момент в повечето случаи един много сигурен „ловец“ слага край на тези акробатични номера на зрялата яйцеклетка — механизмът, по който става това, също не е изяснен в подробности. Пипалата на яйцепровода предварително така се обхванали яйчника, че изхвърленото яйце се хваща в този капан и не може да изчезне в свободната коремна кухина. По този яйцепровод, който има дебелината на пръст, зрялото яйце постепенно се придвижва към матката.
Зрялата яйцеклетка има диаметър са­мо 0,15 милиметра! Въпреки че има такъв минимален размер, в нея също се съдържат всички наследствени информации, които в случай на оплождане се предават на новото живо същество от майчина страна.
След изхвърлянето на яйцеклетката останалият в яйчника фоликул се превръща в хормонално активен тъканен участък (корпус лутеум), който направлява развитието и отстраняването на маточната лигавица в ежемесечен ритъм.
Яйцепроводите, които завършват в горната част на матката, имат дължина 10—12 сантиметра. Те са покрити отвътре с ресничест епител и чрез движенията на ресниците в посока към утеруса яйцето внимателно се отвежда в матката.
Ако поради слепване на лумена на яйцепроводите транспортът на яйцеклетката се наруши, а, от друга страна, семенните клетки са успели да проникнат нормално в яйцепровода, плодът започва да се развива извън матката (тубарна бременност, коремна бременност). Такава бременност не може да се износи и поради опасност от кръвоизливи застрашава живота на майката.
Утерусът (матката) това е „центърът“ на вътрешните женски полови органи. Този орган има формата на круша и се състои от тяло (корпус), междинен участък и шийка на матката (цервикс). Цервиксът има голямо значение за ранна диагноза на рака, защото на това място най-често се среща гениталният рак при жената.
Със своето т. нар. порцио утерусът се издава в горната част на влагалището.
Като изключим лигавицата, която има голямо функционално значение, всъщност утерусът представлява един чисто мускулен пакет, чиито мускулни влакна се преплитат спираловидно и минават от повърхността към вътрешността на органа. Тази фино преплетена структура създава условия за гигантско разширение на матката, която при младото момиче има дължина само 6— 7 см, а в края на бременността може да достигне размерите на балон. Мускулната структура обуславя и настъпването на всестранни контракции на матката по време на раждането, при които се освобождават невероятни сили (родилни болки).
Лигавицата на матката представлява нещо като легло за очаквания зародиш, за оплодената яйцеклетка. В момента на пукването на фоликула лигавицата е висока, силно кръвонапълнена, готова да приеме оплоденото яйце. Ако яйцеклетката не бъде оплодена от сперматозоидите, т. е. ако не настъпи бременност, посредством хормонална регулация „ненужната“ вече лигавица се изхвърля ( = месечно или менструално кръвотечение). Следователно строежът и здравината на лигавицата са съвсем различни в отделните фази на месечния цикъл.
Влагалището (вагината) свързва матката с повърхността на тялото. То представлява една покрита с лигавица мускулна тръба. В областта на шийката на матката (порцио) многослойният епител на влагалището преминава в лигавицата на матката. Тези преходни зони са особено много предразположени към поява на злокачествени тумори. Лигавицата на влагалището съдържа нервни окончания, които при полово сношение се възбуждат подобно на клитора. Благодарение на мускулната си стена през време на бременността влагалището става силно разтегливо и позволява преминаването на детето по време на раждането.
Отвън влагалището се затваря от срамните устни. Там, където малките срамни устни отпред се съединяват, се намира клиторът, който може да се разглежда като еквивалент на мъжкия полов член. Той е богат на нервни влакна, поради което може да се възбужда при механично дразнене, а при възбуда увеличава обема си.
Входът към влагалището е затворен от т. нар. девствена ципа (химен = гръцко божество на сватбата). При първото полово сношение тя се разкъсва („загубване на девствеността“), при което се получава едно леко кървене. У някои народи е имало обичай след сватбата чаршафът с петното кръв да се простира гордо на въжето, за да се демонстрират осъщественото „бракосъчетание“ и „непорочността“ на булката.
Но девствената ципа не затваря влагалището напълно. Месечното кървене и секрециите от влагалището изтичат свободно. Като аномалия при млади момичета може да се срещне пълно затваряне. В такъв случай трябва да се пристъпи към оперативно премахване на химена, защото в противен случай задържането на секрециите може да постави в опасност правилното развитие на половите органи.
Девствената ципа може да се разкъса и от голямо обременяване, например при спортни упражнения. Следователно, ако тя не е интактна, това не може да бъде неоспоримо доказателство за осъществено вече полово сношение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme