Строеж на главния и гръбначния мозък

Старите анатоми се отличавали със склонността си към поставяне на сравнения. Когато описвали човешкия мозък, те обичали да го оприличават на орех. В една твърда защитна черупка (черепа) (също както ядката на ореха), е разположен мозъкът — белезникав, многократно нагънат и набразден, заобиколен от преградни стени и обвит от тънки ципи. Този орган, който тежи кръгло един и половина килограма — в състава му влизат около 80 % вода — е седалище на „душата“, мотор на волята и мисълта, носител на личността и характера, склад на всичките ни познания.
През ембрионалното развитие мозъкът се образува от външния зародишен лист, ектодермата. Той показва следователно онтогенетично сродство с кожата. В най-ранния период на ембрионалното развитие в средата на този външен зародишен лист се наблюдава най-напред едно клетъчно надебеление, невралната плоча. От нея се оформя отначало плоска бразда, а след това — невралната тръба, тръбовидният зачатък на централната нервна система. Долният край на невралната тръба се превръща в гръбначен мозък, а горният й участък — в три мозъчни мехурчета: преден мозък, среден мозък и ромбовиден мозък.
В хода на по-нататъшното ембрионално развитие от тези първични мозъчни мехурчета се образуват окончателните пет мозъчни участъка,

голям мозък – от Предния мозък
междинен мозък
среден мозък
заден мозък – от Ромбовидния мозък
продълговат мозък
Тези пет части съставят мозъка. Те имат различни функции, но в своята дейност са тясно свързани помежду си. Всъщност бихме могли да сравним мозъка с отделни нива на управление, при което големият мозък ще представлява „шефът“.
В центъра на гръбначния канал като главен кабел на нервната система преминава гръбначният мозък. Той се състои от две различни структури. Около централния, изпълнен с течност (ликвор) гръбначномозъчен канал, е разположено едно вещество със сивокафяв цвят, което на напречен разрез има формата на пеперуда и което се състои главно от нервни клетки (ганглии). Сивото вещество е обградено от „бялото вещество“ на гръбначния мозък, което е съставено от нервни влакна и миелинови обвивки.
Формата на „пеперудата“ варира в зависимост от разположението й в гръбначния канал.
От двете страни на гръбначния стълб между отделните прешленни тела излизат нервите, които произхождат от гръбначния мозък. Те отиват към съответните мускулни участъци, а също и към кожните сегменти, които по време на ембрионалното развитие са били заложени на височината на тези сегменти от гръбначния стълб. Следователно от долните участъци на гръбначния канал излизат не нервните клончета за кожата на корема, а тези за областта на краката. По тази причина нараняването на тази част от гръбначния стълб води до сетивни нарушения и парализи на краката.
Гръбначният мозък не стига до седалищната област. Той завършва още в юрната лумбална (поясна) област. По-надолу гръбначният канал е изпълнен само с течност (ликвор). Затова оттам чрез пункция може да се източи ликвор, без да се засегне гръбначният мозък.
От хода на нервите в гръбначния мозък става ясно защо едно заболяване в областта на гръбнака (например дискова херния) може да причини болки, сетивни нарушения или парализи в отдалечени части на тялото (например в крака). Болката от ишиас се чувствува в стъпалото, в прасеца и в бедрото дори когато се дължи на изменения в областта на поясния гръбнак, причиняващи функционални нарушения на ишиадикусовия нерв, който е дебел около 1 см.
В продълговатия мозък, който идва непосредствено след гръбначния мозък в посока нагоре, се намират жизнено важните регулаторни центрове на вегетативните функции, като кръвообращение и дишане.
Към задния мозък спадат мостът и малкият мозък. Също както и продълговатият мозък, мостът съдържа важни центрове за регулиране на състоянията на сън и будност. Движенията на тялото и равновесието се направляват от малкия мозък.
Средният мозък действува като ръководна централа за движенията на главата и очите, за зеничните реакции и за напрежението на скелетната мускулатура. Във филогенетично отношение този мозъчен участък отговаря приблизително на нивото на развитие на жабешкия мозък.
В по-ново време части от средния и междинния мозък, както и някои филогенетично по-стари части от големия мозък се обединяват в една „лимбична система“. Тя регулира света на чувствата, желанията и нежеланията, настроението, импулсите, чувството на глад и жажда, при което се обработват сетивни възприятия и информации от вътрешната среда на организма. По пътя на действието на хормоните и на други регулаторни вещества лимбичната система оказва влияние върху реакциите на вегетативната нервна система, върху вътрешната среда на организма, върху съня и будуването, както и върху хода на т. нар. „вътрешен часовник“ (биоритми). Таламусът в междинния мозък, наречен всъщност неправилно „зрителен хълм“, контролира по-голямата част от сетивните възприятия, които се предават от сетивните органи в големия мозък. Под него лежи хипоталамусът, най-важният регулаторен орган за темперамента и импулсите, който „дирижира“ и хипофизата, а чрез нея и останалите хормонални жлези. Големият мозък като „най-млада“ мозъчна формация ръководи останалите мозъчни участъци. Пристигащите от тях информации тук се проверяват, сравняват, използуват. Те се превръщат в действия и решения. Затова сравнението с шефа е съвсем приемливо. Работата на големия мозък зависи от информациите, които идват от по-долните нива. Колкото повече съобщения достигат до него, толкова по-прецизни са неговите решения и нареждания.
Мозъкът е много добре защитен. От една страна, той се пази от здравия костен скелет. Но не по-малко важно е и обстоятелството, че той е заобиколен от всички страни с течност и е обвит с мозъчни ципи, така че е осигурен до голяма степен срещу удари и сътресения. Той един вид плува.
Във вътрешността на мозъка също има четири пространства, изпълнени с течност (вентрикули), които са свързани с гръбначния канал и с пространството около гръбначния мозък, което също съдържа ликвор. Ако в тези кухи пространства, изпълнени с ликвор, се инжектира въздух или контрастно вещество, тяхната форма се очертава много добре. Този метод на изследване все още играе роля в диагностиката на туморите.
Мозъкът се състои от две половини (хемисфери), които въпреки тесните си функционални взаимоотношения показват и известна самостоятелност. В задния мозък и в продълговатия мозък такова разделяне на две половини не се открива.
При разглеждане на мозъка бие на очи преди всичко многократното нагъване на кората на големия мозък. Чрез това нагъване се увеличава предимно повърхността на мозъка, а по този начин и кората му, която се нарича кортекс и която е дебела около 2— 3 милиметра. Двете половини на големия мозък не са отделени напълно една от друга. В дълбочина между тях преминава една широка напречна връзка, която се състои от около 100 милиона нервни влакна. По пътя на тази напречна връзка се разменят информации между лявата и дясната мозъчна половина. Ако се прекъсне тази кабелна мрежа в т. нар. мозъчна греда, всяка мозъчна хемисфера започва да работи изолирано и съвсем некоординирано.
Независимо от многобройните малки набраздявания в големия мозък на всички хора се различават четири дяла (лоба), които са разделени един от друг с дълбоки бразди. Така във всяка хемисфера различаваме един челен дял (фронтален мозък), слепоочен дял (темпорален мозък), теменен дял (париетален мозък) и тилен дял (окципитален мозък). Тези отделни дялове на големия мозък притежават различни функции. Така например в един участък на фронталния мозък, на границата към слепоочния и теменния мозък (предцентрална извивка) се намират мозъчни полета, които отговарят за целенасочените мускулни движения (моторна корова област, център на движението), докато зад тях в предния слепоочен и теменен мозък (следцентрална извивка) се анализират и регистрират сетивните възприятия. Съществуват следователно мозъчни участъци, които имат съвсем определени функции. Ако тези области отпаднат поради нараняване или кръвоизлив, съответната мозъчна функция угасва (централна парализа, мозъчна глухота при интактна функция на ухото и др.). Тази функция може обаче да се поеме отчасти и от съответния център в другата хемисфера. Така се обяснява обстоятелството, че след мозъчен удар с разрушение на определени мозъчни участъци често пъти с помощта на интензивни упражнения говорът може да се възвърне или подвижността до голяма степен да се възстанови. Някои центрове обаче са незаменими. В човешкия мозък около 25 от откритите 75 проекционни полета могат да се свържат с определени сетивни (анализиране на усещания и сетивни възприятия), респ. моторни (предизвикване на движения и дейности) функции.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme