Строеж и структура на човешкото сърце

В научно-популярната литература сърцето често се оприличава на помнена станция, която с поразителна точност изтласква прииждащата течност, именно кръвта, към белите дробове и периферията на тялото. Колкото и убедителен да с този пример, той не обхваща цялостната функция на сърцето.

За една минута — 4,5 — 5 литра кръв

То не е само механична помпа, то представлява една изключително чувствителна регулаторна система, която се влияе от много фактори и която благодарение на анатомичния си строеж и тясното си преплитане с вегетативната нервна система много добре се нагажда към крайно променливите изисквания. Така например при физическо обременяване количеството кръв, което се изтласква за една минута (нормално около 4,5 до 5 л), може да се у грои чрез ускоряване на сърдечната дейност, при това без да се претовари сърцето.

Сърцето представлява кух мускул, който се състои от преплетени мускулни влакна. Микроскопският строеж на сърдечната мускулатура показва някои особености, които я отличават от волевата мускулатура на ръцете, краката и други, както и от неволевата, т.е. от мускулатурата на вътрешните органи, чиято инервация не се подчинява на нашата воля (например в чревната стена). Тази специфична особеност е израз на специалното й функционално предназначение. Сърдечният мускул показва някои особености и по отношение на обмяната и добива на енергия (така например не съществува „мускулна треска“ на сърцето, която, както е известно, може да се появи в останалите мускули поради натрупване на отпадъци от обмяната).

Художниците, влюбените (пък и дърводелците, които дялкат известните сърчица по вратите) имат своя собствена представа за формата на сърцето. В действителност сърцето няма „сърцевидна” форма, а по-скоро прилича на свит юмрук. Големината на сърцето също може да се сравни с размера на мъжки юмрук. Теглото му нормално възлиза на 0,5 процента от телесното тегло, така че при човек, който тежи 70 кг, теглото на сърцето с 350 г. Но то може и да се увеличи. При по-голямо обременяване на сърцето неговата маса нараства, то става по-силно и може да транспортира повече кръв. При спортисти това е един желан ефект от редовните тренировки. Увеличението на мускулната маса на сърцето обаче не може да бъде безкрайно. Когато стената на сърцето достигне известна дебелина, притокът на кръв към нейните мускулни влакна, които са много жадни за кислород, може да започне да недостига. Тъй нареченото критично тегло на сърцето възлиза на около 500 г. Сърцето увеличава обема си не само при редовно трениране. То е принудено да изпълнява повече работа (в такъв случай нежелателна) й тогава, когато е преобременено вследствие на патологични изменения — например при стеснение на аортата. До известна степен го се нагажда към това натоварване, но и нагаждането си има граници. В такъв случай възниква опасност от отказ на сърдечната мускулатура поради липса на кислород.

Стената на сърцето се състои от три различни слоя. Най-външният слой прилича на обвивка на сърцето. Тя се състои от две тънки ципи, между които има оскъдно количество течност, която също като смазочно масло улеснява движенията на сърцето. Този перикард, тази сърдечна торбичка може да претърпи възпалителни изменения. В такъв случай както при много възпалителни процеси между двата перикардни листа се отделя повече течност. Възниква перикардит, излив в перикардната торбичка. При възпаления, а също и като придружаващо явление при сърдечен инфаркт понякога се появяват груби белезникави отлагания (фибрин) между двата листа на перикарда. В такъв случай при всеки удар на сърцето със слушалката се чува един характерен придаден шум. В повечето случаи тези изменения са невинни. Но ако в редки случаи се получи вкалцяване на този излив, около сърцето се образува една същинска калциева броня. Тогава говорим дори за „бронирано сърце“. В такива случаи сърцето прилича на камък в гръдния кош и може би подобни наблюдения са ставали причина за възникването на приказки и представи за каменното сърце. Несправедливо ще бъде естествено по такива анатомични находки да съдим за липса на сърдечност у пациента. Тази клинична картина, разбира се, е много тежка. Сърцето се затруднява значително при изпълнението на редовните си функции. Съществува възможност за лечение, при което хирургът отстранява калциевата броня парче по парче.

По сърдечната торбичка има и различно количество мастна тъкан. Тя служи един вид като възглавничка и буфер, до известна степен изпълнява следователно съвсем физиологични задачи. Но ако телесната мазнина значително се увеличи, в повечето случаи се засяга и този мастен слой. Тогава настъпва допълнително обременяване на сърцето и на неговата обмяна. Точно това е и цитираното понякога затлъстяване на сърцето, защото самият сърдечен мускул не притежава по-големи мастни отлагания.

Под перикарда се намира същинският сърдечен мускул, миокардът. Неговата дебелина в дясната и в лявата половина на сърцето е различна. Това се обяснява с различното обременяване на тези две половини. Дясната сърдечна половина има да изтласква кръвта само по „по-късия“ път към белите дробове, докато лявата трябва да снабдява цялата периферия на тялото. Тренировките и обременяването на сърцето също се отразяват на дебелината на стените му. Дясната стена е дебела около 2—4 мм, а лявата — около 10— 12 мм, но може да достигне и 15 мм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme