Строеж и структура на бъбреците

Бъбреците имат бъбрековидна форма — в този случай шаблонните изрази и фактите съвпадат (докато сърцето съвсем не е сърцевидно!). Те са чифтни органи, но при някои аномалии могат да бъдат сраснали в долните си полюси и да лежат в таза (подковообразен бъбрек, тазов бъбрек).
Бъбреците са разположени извън коремната кухина (ретроперитонеално) близо до гърба, от двете страни на гръбначния стълб, на около една ръка разстояние от него.
В средната част на бъбрека влиза бъбречната артерия и излиза бъбречната вена. В същия участък от едно подобно на ампула разширение (бъбречното легенче) излиза пикочопроводът, който отвежда урината в пикочния мехур.
През един собствен клон на аортата бъбреците получават голямо количество артериализирана кръв. За една минута през бъбреците минават около 0,7— 1,2 л кръв, почти четири пъти повече от собственото им тегло. Теоретично за 5— 6 часа цялото количество кръв от организма протича един път през бъбреците.
Ако разрежем бъбрека, ще намерим на повърхността му един 5— 7 милиметров кортикален слой, разположен под съединителнотъканната обвивка (бъбречната капсула). Медуларната субстанция се състои от пирамидни образувания, които — до 20 на брой — с върховете си са обърнати към бъбречното легенче. Те са заобиколени от т. нар. бъбречни чашки, които са един вид продължения на легенчето.
Кората и сърцевината на бъбрека оптически добре се различават, но всъщност представляват едно функционално цяло. И в двата участъка преминават бъбречните каналчета, но в единия случай те са прави (оттам идва ивичестият строеж на медуларната част), а в другия случай — силно извити), което личи като точкообразна структура на кората).
Под микроскоп фината структура на бъбрека се различава добре. Той се състои от многобройни „минибъбреци“, нефроните. Във всеки нормален бъбрек има над 2,5 милиона нефрони. Всеки нефрон започва с едно бъбречно телце (гломерул), наречено още Малпигиево телце. То представлява мехурче, в което се вдава едно съдово кълбо също като пръстите на ръкавица или — едно по-сполучливо сравнение — като ръка, която притиска издут балон. Всеки съдов конволут притежава един донасящ и един отнасящ кръвоносен съд. Следователно кръвта не се втича в гломерула, а тече в плътно съдово кълбо вътре в гломерула. Това е важно да се знае, за да се разбере функцията на бъбрека.
Отнасящата малка артерия има малък диаметър, така че в гломерула се създава известно налягане. На противоположната страна от мястото, където кръвоносните съдове пробиват двуслойната капсула, от гломерула излиза едно пикочно каналче. Всички пикочни каналчета имат по принцип един и същи ход: започват с един силно нагънат участък (главна част), в който отделните извивки се наслояват многократно една върху друга, и който преминава в една права, все още относително дебела част. От нея излиза тънко каналче, което скоро се извива като фиба за коса и върви успоредно в обратна посока (бримка на Хенле). След това близо до гломерула на налчето наново се извива неколкократно, преди да се влее в един по-голям събирателен канал.
Събирателните каналчета се обединяват във все по-големи канали и най-после се отварят на върха на описаните пирамиди в бъбречните чашки и в бъбречното легенче. Донесената урина изтича от легенчето и през пикочоотводните пътища (пикочопроводите), които вървят успоредно на гръбначния стълб и които извършват активни перисталтични движения, стига до средната част на пикочния мехур, в който отдясно и отляво се влива по един пикочопровод. При оглеждане на пикочния мехур отвътре с огледало ясно се различават цепковидните отвори на пикочопроводите.
Пикочният мехур е кух мускулен орган, който служи за събиране на урината, която се влива в него на порции. Той е разположен в средната дол на част на корема непосредствено зад срамната кост. Когато е празен, той не е по-голям от юмрук, но при добро напълване може да достигне големината на футболна топка и да се издигне чак до пъпа. Това се случва по-специално при парализи с нарушения във функцията на сфинктера, при запушващи пикочни камъни или при честата хипертрофия на простатата у възрастни мъже. Позивът за уриниране се регулира наистина и от състоянието на разтягане на мехурната стена, но не е свързан линеарно и недвусмислено с него. Често пъти едно слабо напълване на мехура може да предизвиква непреодолими позиви за уриниране, докато друг път мехурът може да е много пълен, без да има мъчителни напъни за изпразването му. По тази причина именно при по-възрастни болни и такива, които са на легло, трябва да се следи за редовното изпразване на мехура, защото задръжката на урина може да стане причина за настъпване на изменения и в бъбреците.
От долния полюс на пикочния мехур се отделя пикочният канал, който се затваря от пръстеновиден мускул. При мъжа пикочният канал е относително дълъг, защото минава през целия пенис. При жената късият пикочен канал се отваря под клитора, между малките срамни устни. Късият размер на женския пикочен канал улеснява изкачването на бактерии и възникването на бактериално възпаление на пикочния мехур.
Възпаленията на мехура вече са станали почти като женски „полов белег“, с който понякога се плаща данък на модата да се носи едно наистина ефектно, но не и топлещо бельо.
На горния полюс на двата бъбрека се намират под формата на качулка двата надбъбрека. С бъбречната функция те нямат пряка връзка, но имат централно значение за хормоналната регулация. По хормонален път те обаче оказват непосредствено влияние върху отделителната функция на бъбреците и минералния баланс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme