Смущения в развитието на говора

В развитието на говора и на говорното възприятие участвуват различни мозъчни участъци. Ако се стигне до изолирано отпадане на даден участък поради травма или заболяване, се наблюдават различни смущения в говора. Тъй като отделните форми на говорни нарушения ни разкриват интересни неща от многообразните регулаторни функции на мозъка и ни дават възможност да си обясним някои теоретични познания с помощта на практически примери, ще отделим на тези нарушения повече място, въпреки че, общо взето, те се числят към редките болести.
Един френски хирург, Пол Брока, през 1861 г. открил, че пациенти, които при операция или след травма получавали някаква увреда в третата извивка на челния мозъчен дял отляво, практически вече не можели да говорят, въпреки че нервите на езика и функцията наларинг са били напълно интактни. След целенасочено подканване пациентите с голяма мъка изричали по няколко думи, но спонтанно не се обаждали. Това довело до описанието на т.нар. център на говора на Брока, един мозъчен център, който направлява комплексните мускулни реакции при образуването на звуците и думите. Това отпадане на говора се нарича моторна афазия. При нея болните разбират значението на думите. Те не могат да изговарят думи, но могат точно да определят броя на буквите и сричките или да посочват споменатия предмет. При изолирано отпадане на моторния център на говора, на центъра на Брока, пациентът е в състояние да напише чутата дума. Но ако се увреди и разположеният в съседната челна гънка център, който направлява движението на пръстите, болният вече не може нито да говори, нито да пише, въпреки че продължава да разбира значението на думите.
13 години след съобщението на Брока един невролог на име Вернике описва друго нарушение на говора: пациентите са в състояние да говорят до голяма степен свободно, но те не разбират вече собствения си майчин език, въпреки че слуховата им функция е ненакърнена. Те не могат да „разпознават“ езика, не могат да схващат думите като понятия. При тази клинична картина говорим за сензорна афазия, т.е. за тежко нарушение в разбирането на смисъла на думите при запазена възможност за изговаряне и интактна слухова функция.
Друга афазия е амнестичната афазия, при която са интактни както говорът, така и разбирането на езика, но се губи споменът за някои определени думи и понятия.
Структурите на паметта не могат да се локализират на едно ограничено място
При тези затруднения в намирането на думите, кои го особено при преумора и пренапрежение могат да се срещнат и при здрави хора, паметта и спомените са трайно или преходно нарушени. Типичното в такива случаи е, че за понятия, които не могат да си спомнят, болните употребяват описание, те говорят например за „животно“, когато искат да посочат кучето, казват „това“, вместо да назоват предмета, и други подобни.
Така както могат да бъдат смутени частичните функции на говора, по същия начин може да се наруши и схващането на написаното, четенето. След мозъчен удар например болният, въпреки че знае да чете, може да изгуби способността си да разбира напечатания текст, въпреки че няма зрителни нарушения. При това увреждане, наречено алексия, буквите се описват по форма и вид, но смисълът им не може да се схване. Съществува един поразителен феномен: един надпис, избродиран върху възглавница или изработен от метални букви, може да се види, но не и да се прочете. Ако обаче пациентът опипа буквите с пръсти, той може да разбере съдържанието на текста.
Тук са посочени само няколко примера, които дават представа за сложната физиология на сетивната система. Описаните нарушения обаче рядко се срещат в такъв чист и изолиран вид; в повечето случаи те се наблюдават като комбинирани форми, тъй като при мозъчните лезии в много редки случаи се засяга само един строго определен участък със съответните функционални особености. Все още нашите познания за локализацията на функционалните центрове в мозъка съвсем не са пълни. Но тъй като при операциите на мозъка не е необходимо да се прилага пълна упойка — самият мозък за учудване е напълно нечувствителен към болка — съществуват много отделни наблюдения за „привидни” сетивни възприятия при неврохирургични интервенции. Така например при дразнене на темпоралната област понякога пациентът чува гласове, дори по тях разпознава определени хора.
Операциите в участъка на зрителния център довеждат до оптически халюцинации; казват дори, че при такива интервенции болните понякога си спомняли за отдавна забравени неща.
Взаимодействие между двете мозъчни половини
Центърът на говора на Брока се намира — поне при хора, които работят предимно с дясната ръка — в лявата хемисфера. Вдясно се установява един мозъчен участък със съвършено същия анатомичен строеж, отпадането на който обаче при десничаря не дава никакви последствия. Но ако отпадне левият моторен център на говора, при десничаря настъпва моторна афазия. Смята се обаче, че в около три процента от хората центърът на говора и в двете хемисфери е функционално напълно годен. За учудване е, че при левичарите не винаги доминира десният говорен участък. При тях също в повечето случаи левият темпорален лоб е седалище на доминиращия център на говора. При отпадане на центъра на Брока дясната мозъчна половина е в състояние постепенно да поеме неговата функция.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme