Смущения в кръвообращението

Сърцето и кръвообращението функционално са толкова тясно свързани помежду си, че трябва да бъдат описани съвместно. В края на краищата циркулацията на кръвта се осъществява като резултат от сърдечната дейност. Смущенията в кръвообращението, от една страна, са израз на нарушена сърдечна дейност, а, от друга страна, самите те действуват върху сърцето. При един съдов колапс и самото сърце не може да получава в достатъчно количество обогатена е кислород кръв.

По време на систолата, т.е. чрез контракцията на лявата сърдечна камера, кръвта се изтласква в най-големия кръвоносен съд — аортата. От аортата излизат многобройни разклонения подобно на водопроводни тръби, които се отделят от главния водопровод. Близо до сърцето се отклоняват съдовете за главата и мозъка, както и големите съдове за ръцете. По-нататък от аортата излизат съдове за гръдната и коремната кухина, а близо до таза тя се разделя на две големи артерии за краката, от които се отклоняват по-малките артерии. По големите артерии кръвта се стича към цялото тяло. При човек с висок ръст това означава преминаване на едно пространство от около един и половина метра. Навсякъде— в отделните органи и мускули, в кожата и т. н., съдовете се разклоняват и преплитат като най-тънки клончета на дърво. Броят на клончетата става все по-голям, напречният им разрез по-малък, но сумата на напречните разрези нараства. В тези малки артерии кръвта тече по-бавно, кръвното налягане е по-ниско. Но тъй като стената на съдовете става все по-тънка и те постепенно преминават в най-фини съдчета — капилярите, вътрешното налягане в тях, както и осмотичното налягане в околните тъкани са достатъчни, за да може кръвта да излиза от съдовите клончета. Освен кислород с кръвта се пренасят в тъканите и носители на енергия, хормони и др. По-нататък кръвта заедно с отпадъците от обмяната на веществата (както в една отводнителна система) наново навлиза в съдови каналчета, които се обединяват във венули и по-големи вени. В тях се събира обеднялата на кислород и обогатена с отпадъци кръв, за да се транспортира обратно към сърцето. Стените на вените са значително по-тънки от артериалните стени. Те не се свиват, когато изтласкват кръвта към сърцето в посока, обратна на силата на тежестта, а с помощта на мускулатурата около вените, движенията на тялото, както и чрез джобовидните клапи във вътрешността на вените се осъществява бавното оттичане на кръвта. При сърдечен порок например връщането на кръвта в дясното сърце може да е затруднено. В такъв случай се стига до обременяване на циркулацията от застой на кръвта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme