Ритъм на живота

Този, който се занимава по-интензивно със спорт, знае, че между другото към тактиката на бегачите на дълги разстояния спада и стремежът да се побеждава съперникът в състезанието не само с по-голяма скорост, но и чрез нарушаване на неговия ритъм на бягане. Ако при един бегач се получи такова нарушение на ритъма, непосредствено след това настъпва значително намаляване на постижението му. Това означава, че някои дразнения от околната среда могат да окажат влияние върху ритъма на процесите в човешкото тяло. Известни са ритмичните движения на човешкото тяло, породени, от ритмична (танцова или маршова) музика. Цъкането на метронома е в състояние да ускорява или забавя сърдечната дейност (в рамките на определена честота). В трудовия процес ние също познаваме подобни „тактувания“, които определят ритъма на работата (например провикването „хайде-хоп!“ при някое по-тежко усилие). Всяко нарушение на ритъма неизбежно води до намаление на постиженията или по обхват, или по отношение на времето, необходимо за извършване на определена дейност.
Свойствените за организма ритми, наречени биоритми, периодичности или циклични процеси в протичането на телесните функции, се разглеждат като продукт от взаимоотношението на организма с неговата околна среда в хода на неговото филогенетично и онтогенетично развитие. Подновяването на отделните структурни и функционални единици става винаги на равномерни цикли. Тази констатация се отнася до всички регулаторни нива на организма — от молекулното ниво до цялостната регулация. Синтез и разграждане на макромолекули, създаване на клетъчни органели, растеж и делене на клетките, развитие, размножение, изменение — всичко това се осъществява периодично.
Под биоритъм (респ. периодичност или циклично протичане на биологичните процеси) разбираме онова непрестанно движение на функционалните процеси в организма, което е разчленено по пространство и време; то притежава освен това способността да се синхронизира с вътрешни и външни системи, които подлежат на периодични колебания. Онези ритмични жизнени процеси, които представляват повторение на подобни процеси в подобни интервали от време, имат съществено значение за създаване на равновесието между организма и околната среда и по този начин и за съхраняване на живота. В основата на тези периодични процеси лежат най-различни обменни процеси.
С помощта на съответни изследвания било установено, че след даване на вещества, които ускоряват обмяната на веществата (например хормон на щитовидната жлеза — тироксин), се скъсява интервалът от време, за който нормално се повтаря една условно рефлексна реакция, докато след поемане на вещества, които потискат обмяната (например хинин), този интервал се удължава.
От голямо практическо значение е дневният ритъм. Всички наши жизнени функции имат през деня една връхна и една най-ниска точка. Знае се например, че температурата на тялото сутрин показва най-ниските, а вечер — най-високите стойности.
Тези дневни ритми са свързани със съответното местно време. При пътуване със самолет от изток на запад и от запад на изток се получават размествания на дневните часове, а по този начин и разлики в дневния ритъм на организма. Обикновено са необходими няколко дни, за да се нагоди организмът към новото местно време.
Разбира се, при работа на смени също се стига до отклоняване от обичайните ритми, т.е. от фазата на най-голяма активност през деня и почивната фаза през нощта. Но не трябва безкритично да се приема, че тази дисоциация оказва някакво болестотворно или поне благоприятствуващо заболяването въздействие. Доказано е, че ритъмът сън-бодърствуване играе доминираща роля, т.е. при пренагласа от дневна на нощна активност се променят и пренагласят и други биоритми в човешкия организъм. Следователно и нощно време може да се постигне висока производителност, а сънят през деня може да осигури необходимата почивка. Но някои определени ритми не се повлияват от променените фази на физическа активност (например хормоналната секреция, обменната активност и други подобни). От това следва, че този, който работи нощна смяна, би трябвало през това време да поема само лесно смилаема храна, но в замяна на това да прекъсва на обед дневния си сън, за да поема в обичайното време „истинския“ обед. От само себе си се разбира, че членовете на семейството и съседите трябва да проявяват разбиране и да не смущават дневния сън на нощния работник, който рискува да не си отспи. По отношение на биоритмите редуването на работните смени е по-благоприятно, отколкото непрестанният нощен труд, защото противно на някои представи последният не довежда до пълно преустройство на биоритмите в организма. Ние сме зависими не само от редуването сън-бодърствуване, но и от социални регулировчици на времето, например от ежедневните случки в семейния и в обществения живот.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme