Рефракционни аномалии

С анатомичния строеж на окото се обяснява фактът, че при незначителни промени в надлъжната ос на очната ябълка или при аномалии в изкривяването на лещата не се получават ясни образи върху ретината. Тъй като човешкото око разполага с известни възможности за адаптация, с помощта на мускулните механизми за нагласяване на лещата някои очни дефекти могат до известна степен да се компенсират. Но тази компенсация затруднява цялостната адаптация на окото. Ако поради някакъв оптически дефект във фотоапарата се видим принудени силно да стесняваме блендата дори и „в покои”, за да получаваме ясен образ, то за тази бленда ще останат твърде малко възможности за нагласяване при разлики в силата на светлината.
При късогледите очната ябълка е относително твърде дълга или пречупващата сила на лещата твърде голяма. Образът сякаш се отразява най-ясно пред ретината. Физиологично човек коригира това положение, като променя пречупвателната сила на лещата, т. е. чрез по-голямо напрежение на цилиарните мускули лещата става по-сплесната. По този чачин близките предмети се отразяват ясно. Но отдалечените предмети остават неясни, защото отпускането на мускулатурата и изпъкналостта на лещата в покой не са в състояние да осъществят необходимото по-силно пречупване на светлината. Следователно в сравнение с нормалното око сферата на ясното виждане при късогледото е стеснена.
По-различно стоят нещата при един далекоглед пациент. Тук образът възниква „зад“ ретината, защото или булбусът на окото е относително къс, или пречупвателната сила на лещата е твърде малка. Дори и при пълно напрежение на цилиарната мускулатура лещата не може да се издува толкова много, че близките предмети да се отразяват ясно. Освен това гледането на близко е много изморително поради необходимата твърде силна контракция на очните мускули. Далечните предмети обаче се виждат добре и се отразяват ясно, защото за тях е достатъчно изкривяването на лещата, което се постига чрез дърпането на мускулите.
И двата вида очни дефекти се коригират с поставени пред окото лещи (очила). При късогледството една конкавна (разсейвателна) леща по такъв начин изменя пречупването на светлината, че образът се отразява точно върху ретината, т. е. той привидно се измества назад. При далекогледството една конвексна (събирателна) леща чрез фактическо увеличаване на пречупването изнася образа напред, и той възниква точно върху ретината на „твърде късата“ очна ябълка.
Точният размер на рефракционната аномалия може да се измери (в плюсови или минусови диоптри). Носенето на очила не представлява козметичен проблем. Тези аномалии трябва да се коригират, защото в противен случай водят до изморяване и преумора на очите. Много често главоболието се дължи на очни дефекти.
Аномалиите в изкривяването на роговицата се означават като астигматизъм. Тяхната корекция с подходящи стъкла е възможна, но е по-трудна, отколкото при рефракционните аномалии.
С напредване на възрастта поради намаляване на еластичността на очната леща почти „закономерно“ се стига до старческо далекогледство. Близките предмети вече не могат да се различават ясно. (Типичен пример: възрастен човек, който чете вестник с протегнати напред ръце.) Тази промяна в еластичността на очната леща и свързаната с нея слабост на акомодацията е един от най-ранните „възрастови белези“, който започва още от младини. Дори и учениците в сравнение с малките деца имат вече „остаряла“, т. е. по-малко еластична леща.
Рефракционните аномалии не засягат задължително по един и същи начин и в еднаква степен и двете очи. Но не е вярно, че едно късогледо и едно далекогледо око били идеалното състояние, защото при ненормално зрение (също и при кривогледство, виж по-долу) образът в едното око се „потиска“ и по такъв начин настъпва функционално едноочие.
Човек може да вижда и без очни лещи, ако с помощта на силни очила се по­стигне компенсация на пречупването (например след изваждане на лещите при катаракта).
Контактните лещи като „ново поколение“ очила не можаха да се наложат като техни заместители. За някои професии (артисти) те са една алтернатива, още повече че напоследък могат да се изработват и от относително мека пластмаса, така че не винаги трябва да бъдат от стъкло.
Все пак някои носители на контактни лещи имат някакво усещане за чуждо тяло или известно чувство на дразнене в окото.
Слънчевите очила в повечето случаи са атрибути на модата и имат съмнителна оптическа стойност. Адаптационната способност на окото към разликите в светлината е много голяма, така че при интензивно слънчево греене заслепяването се избягва чрез промени в зеницата и адаптационни механизми. Нецелесъобразните стъкла за очила, които само „затъмняват“, наистина абсорбират светлината и причиняват разширение на зениците, но не могат да задържат напълно увреждащите ултравиолетови лъчи. така че последните навлизат в окото през относително широко разтворените зеници. Лошият навик да се носят тъмни очила против заслепяващи ефекти при нощно шофиране е направо едно самоубийствено лекомислие. Тъмните очила в никакъв случай не предпазват от заслепяване, а влошават зрителните способности по време на пътуването и пречат на адаптацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme