Разтворими съставни части на кръвта

Главна съставна част на кръвта е водата. Тя е един вид основно вещество, в което плуват кръвните клетки, и в което са разтворени и останалите съставни части. Кръвната плазма, т.е. кръвната течност, която съдържа белтъчини и не съдържа клетки, съставя приблизително 55 процента от кръвта. Около 44 обемни процента от цялостната кръв се заемат от еритроцитите, докато останалите кръвни клетки са само един процент.

В плазмата са разтворени главно:

кръвни белтъчини (около 70 г на 1 л кръв)

мазнини (2—4 г на литър кръв)

кръвна захар (около 1 г на литър)

соли — под формата на йони: натрий, калий, калций, магнезий, хлориди, бикарбонати и др. (приблизително колкото 0,9% разтвор от готварска сол)

органични киселини

азотни съединения

хормони

чужди вещества (медикаменти) и много други.

Големият брой на разтворените вещества в кръвта се обяснява с нейната транспортна функция. Всяко вещество, което навлиза в организма и бива разградено и излъчено, минава и през кръвния ток и може да бъде доказано там, макар и в малки количества. Тези временни съставки на кръвта са много променливи по концентрация. „Кръвното им ниво“ варира. Така например след обилно хранене или при определени нарушения в оползотворяването на мазнините съдържанието на последните в кръвта може да се повиши толкова много, че кръвната плазма да добие млеч- но-мътен вид.

Кръвна плазма наричаме кръвната течност, която не съдържа клетки. Ако от плазмата се отстрани и фибринът — белтъчно вещество, което при кръ- восъсирването се утаява и образува запушалка, — тогава говорим за кръвен серум. Следователно плазма минус фибрин е равно на серум. Серумът вече не може да се съсирва.

Не само клетъчният състав на кръвта е много константен. За правилната функция на кръвта концентрацията на отделните йони играе почти същата по важност роля. Ако нормалната концентрация на положително и отрицателно натоварените частици се наруши, ще настъпи промяна в киселинността на кръвта, която ще доведе до инактивизиране на много ферменти, които имат жизнено важно значение за обмяната на веществата. Йонната концентрация регулира и водното съдържание в кръвта и в организма („готварската сол свързва водата“), възбудимостта на мускулатурата, процесите на обмяна около и в клетката, концентрацията на кислород и въглероден двуокис, отделянето и обезвреждането на вредните вещества и много, много други. Йоните определят „вътрешната среда“ на организма; те един вид създават правилата и законите на взаимоотношенията в него. Съвместното действие на отделните йони е много сложно, тъй като са от значение както общото количество на отделните соли, така и техният относителен дял. Натрият не може да замени калия, действието на магнезия върху мускулатурата и нервната система е по-различно от това на натрия и т.н. Ако се наруши това равновесие, ако например при учестено дишане се отдели твърде много въглероден двуокис, при което и количеството на бикарбонатите ще се промени, тъй като техният йонен състав е предимно с отрицателен товар, то и съдържанието на положителни йони трябва да се намали, например посредством увеличено излъчване на натрий през бъбреците. Толкова тесни, толкова сложни са тези взаимоотношения, че дори и белите дробове и бъбреците са функционално свързани помежду си, за да могат по всяко време да осигуряват нормалния състав на кръвта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme