Разтворими съставни части на кръвта

Главна съставна част на кръвта е водата. Тя е един вид основно вещество, в което плуват кръвните клетки, и в което са разтворени и останалите съставни части. Кръвната плазма, т.е. кръвната течност, която съдържа белтъчини и не съдържа клетки, съставя приблизително 55 процента от кръвта. Около 44 обемни процента от цялостната кръв се заемат от еритроцитите, докато останалите кръвни клетки са само един процент.

В плазмата са разтворени главно:

кръвни белтъчини (около 70 г на 1 л кръв)

мазнини (2—4 г на литър кръв)

кръвна захар (около 1 г на литър)

соли — под формата на йони: натрий, калий, калций, магнезий, хлориди, бикарбонати и др. (приблизително колкото 0,9% разтвор от готварска сол)

органични киселини

азотни съединения

хормони

чужди вещества (медикаменти) и много други.

Големият брой на разтворените вещества в кръвта се обяснява с нейната транспортна функция. Всяко вещество, което навлиза в организма и бива разградено и излъчено, минава и през кръвния ток и може да бъде доказано там, макар и в малки количества. Тези временни съставки на кръвта са много променливи по концентрация. „Кръвното им ниво“ варира. Така например след обилно хранене или при определени нарушения в оползотворяването на мазнините съдържанието на последните в кръвта може да се повиши толкова много, че кръвната плазма да добие млеч- но-мътен вид.

Кръвна плазма наричаме кръвната течност, която не съдържа клетки. Ако от плазмата се отстрани и фибринът — белтъчно вещество, което при кръ- восъсирването се утаява и образува запушалка, — тогава говорим за кръвен серум. Следователно плазма минус фибрин е равно на серум. Серумът вече не може да се съсирва.

Не само клетъчният състав на кръвта е много константен. За правилната функция на кръвта концентрацията на отделните йони играе почти същата по важност роля. Ако нормалната концентрация на положително и отрицателно натоварените частици се наруши, ще настъпи промяна в киселинността на кръвта, която ще доведе до инактивизиране на много ферменти, които имат жизнено важно значение за обмяната на веществата. Йонната концентрация регулира и водното съдържание в кръвта и в организма („готварската сол свързва водата“), възбудимостта на мускулатурата, процесите на обмяна около и в клетката, концентрацията на кислород и въглероден двуокис, отделянето и обезвреждането на вредните вещества и много, много други. Йоните определят „вътрешната среда“ на организма; те един вид създават правилата и законите на взаимоотношенията в него. Съвместното действие на отделните йони е много сложно, тъй като са от значение както общото количество на отделните соли, така и техният относителен дял. Натрият не може да замени калия, действието на магнезия върху мускулатурата и нервната система е по-различно от това на натрия и т.н. Ако се наруши това равновесие, ако например при учестено дишане се отдели твърде много въглероден двуокис, при което и количеството на бикарбонатите ще се промени, тъй като техният йонен състав е предимно с отрицателен товар, то и съдържанието на положителни йони трябва да се намали, например посредством увеличено излъчване на натрий през бъбреците. Толкова тесни, толкова сложни са тези взаимоотношения, че дори и белите дробове и бъбреците са функционално свързани помежду си, за да могат по всяко време да осигуряват нормалния състав на кръвта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme