Памет

Към най-впечатляващите постижения на човешката нервна система сигурно се числи способността й да натрупва минали събития, опит, впечатления и чувства, да се учи от тях, да ги сравнява, и в края на краищата да предвижда и мисли. Но паметта, разбира се, не функционира като магнетофонна лента, върху която всички впечатления се натрупват равномерно без подбор и от която при сгоден случай могат да се призоват наново.
Всеки може да посочи примери за хора, които в напреднала възраст декламират без запъване стихотворения, които са учили наизуст като ученици, и които следователно са останали в паметта им, въпреки че оттогава са минали цели десетилетия; тези хора обаче може да са забравили напълно информациите от предишния ден или пък едно току-що произнесено име не може да им дойде на ум. Съществува една дългосрочна памет, в която впечатленията са един вид издълбани и изглеждат незаличими, но има и една краткосрочна памет, в която информациите се натрупват само за определено време. Този филтър вероятно предпазва мозъка от излишък от информации. Предполага се, че в краткосрочната памет впечатленията се натрупват с помощта на електрофизиологични процеси. Когато една информация, едно впечатление предизвика нашето внимание, в мозъка се активизират определени анализатори (ориентировъчна реакция) и се проверява значението на информацията (сетивни анализатори). Доказано е, че в такъв случай настъпва активизиране на неврони от т.нар. участък на хипокампа. Ако това впечатление или тази информация се повтори, новото „познание“ се предава на мозъчната кора. При увреждане в областта на хипокампа в дългосрочната памет вече не могат да се предават нови впечатления.
Дългосрочната памет обаче с голяма вероятност се характеризира не само с електрически клетъчни изменения, но и със структурни и биохимични промени в нервната клетка. Ако се върнем наново към картинното сравнение с познатата ни техника, можем да разглеждаме — много опростено — дългосрочната памет като писмено фиксиране на записаната на лента лесно заличима информация.
Защото е доказано, че при потискане на обменните процеси в мозъка (например при охлаждане) краткосрочната памет отчетливо се повлиява, докато впечатленията в дългосрочната памет остават непроменени.
Тези физиологични познания идват в подкрепа и на някои познати принципи в педагогиката: само това, което се повтаря многократно, влиза в окончателната, в дългосрочната памет. Едно впечатление, една информация трябва да предизвика нашето внимание, за да стигне до паметта.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme