Нос и обоняние

В палитрата на сетивата „мирисът“ често се пренебрегва, защото чрез него ние не можем да получаваме такива основни информации за околната среда както по пътя на зрението и слуха. А този, който живее в съседство с някой химически завод или голямо селскостопанско предприятие, може би смята носа си за досаден реквизит и обвинява него за неприятните си взаимоотношения с околната среда.
За много животни обонянието е, разбира се, несравнимо по-важно и то осигурява тяхното съществувание, служи им за търсене на храна, за намиране на партньор и други подобни. Въпреки това обонянието не е някакъв остатък от по-ранни стадии на развитие. Вярно е, че звучи гротескно, но — чрез носа си ние всъщност „усещаме вкуса“. Това е познато на всеки, който с хремав нос е опитвал някое вкусно и пикантно ястие и не е могъл да изпита удоволствието от умело подбраните подправки.
Структура и функция на органа на обонянието
При все че носът всъщност спада към дихателния тракт (защото физиологично е да се диша през носа, а не през устата), той намира място и сред сетивните органи. В лигавицата на предния ръб на горната носна мида и на носната преграда се намира един участък, на големина колкото нокът, в който са разположени обонятелните клетки.
Обонянието всъщност е „химическо“ сетиво. Също както при вкусовите телца, възприемане може да настъпи само тогава, когато „ароматите“, разтворени в течност, достигнат до чувствителните обонятелни реснички.
При „сух“ нос или при запушване на носните пътища, например от хрема, мирисните „пари“ не могат да стигнат до обонятелните полета, респ. не се превръщат в доловимо химическо дразнене. Не се усеща никаква миризма— и почти никакъв вкус. Обонянието следователно е най-тясно свързано с вкусовия орган.
В обонятелните полета на горния носов участък се виждат сетивните клетки като продълговати образувания, които на повърхността си имат по един съвсем фин израстък — един вид антена. Възприетите дразнения се предават по „кабели“ (нервни влакна), които се намират на долния край на клетките, в центъра на обонянието в мозъка. Там те се осъзнават като сетивно възприятие.
Тъй като обонятелните полета се намират в най-горния носов участък, миризмите се усещат най-добре при силно вдишване през носа („подушване“).
Екзактното изпитване на обонятелните възможности става с помощта на цяла батарея „миризливи шишенца“, в които се съдържат субстанции с характерна миризма. Пациентът се подканва да описва съответното мирисно възприятие.
Някои изгарящи течности (нишадърен спирт) оказват много силно дразнещо действие върху лигавицата на носа и обонятелните клетки; предизвиканите от тях реакции имат „съживяващ“ ефект. Едно време шишенца с амоняк често са били използувани за „съживяване“
Възприемането на миризми се затруднява при подуване и възпаление на лигавицата. Съществува обаче една специална форма на възпаление на носната лигавица, която протича с „изсъхване“ и разпадане на тази лигавица, с мембранозни налепи и поселяване на бактерии. В такива случаи обонятелните клетки се разрушават. Налепите разпространяват отвратителна миризма („зловонна хрема“, озена), която е изключително досадна за околните, но пациентът сам не може да я почувствува.
Отпадане на обонятелната функция може да се срещне и след вирусни инфекции или при някои заболявания, респ. тежки наранявания на централната нервна система.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme