Неправилна походка – кога да мислим за заболяване?

Макар и ходенето да изглежда като съвсем неусложнен механизъм, за неговото осъществяване във взаимодействие влизат редица системи – зрение, малък мозък, вестибуларен апарат, както и не на последно по важност място „в пълна изправност“ опорно-двигателен апарат. Коато една или повече от тези взаимодействащи системи не работи и има налице проблем, то настъпват и съответните необичайни походки.

Нарушаването на походката може значително да затрудни ежедневието на болните, като причините за въникване имат широк спектър – от травми, метаболитни заболявания, аномалии в развитието на опорно-двигателната система (кости, стави, мускули), нарушено зрение, вестибуларни нарушения до различни неврологични заболявания.

Често срещана е т. нар. патешката походка, която се характеризира с клатушкане встрани и изразена ротация на таза. Дължи се на слабост на глутеалните мускули (или наричани още седалищни), които не могат да стабилизират бедрата, за да носят тежестта на тялото. Най-често се наблюдава при мускулни дистрофии, спинална мускулна атрофия, вродена луксация на тазобедрената става. Не за подценяване като причина е и артрозната болест, при която хрущялната тъкан е силно редуцирана и е налице дори триене на костни структури.

Степажната походка е друг вид патологична походка – вяло-паретична, която възниква при засягане на перонеалните нерви. Получава се вяла пареза на дорзалните флексори на стъпалото и пръстите. Болният не може да повдигне стъпалото при вдигане на крака и стъпалото увисва. Ходенето на пети е невъзможно. За да не се спъва, болният вдига високо крака чрез по-голяма флексия (сгъване) в тазобедрената става и го спуска отвесно с удар върху пода.

Позната дори и за лица, които не са специалисти, Паркинсоновата походка се отличава със скованост на движенията, бавни, ситни стъпки, влачене на стъпалата, а тялото е приведено напред, със сгъване на врата. Обикновено при проявата ѝ заболяването е разгърнато до голяма степен и е започната терапия.

Друг вид патологична походка е тази на Вернике-Ман, която възниква при засягане на т. нар. пирамиден път – част от нервната система. Налице е развитие на централна, спастична пареза на мускулите. Обикновено пациентът е с хемипареза – пареза на едната половина на тялото. Походката се характеризира със замятане настрани и ротация напред на паретичния долен крайник, който е стегнат и изпънат в тазобедрената, колянната и глезенната става. Кракът се влачи по земята като описва кръгообразно движение, а ръката от същата страна е сгъната и приведена до тялото.

Този вид спастична походка може да се наблюдава при мозъчно-съдова болест (инсулт), множествена склероза, детска церебрална парализа и други.

Известна като „залитащата“ походка този вид патологична проява най-често е в резултат на интоксикация (отравяне) или метаболитни заболявания, водещи до нарушено статично равновесие. Най-често се среща при алкохолна интоксикация, прием на някои медикаменти, при болни с хронична чернодробна или бъбречна недостатъчност. Пациентите залитат напред-назад, олюляват се, а стъпките са несигурни.

Библиография:
1.    https://www.webmd.com/brain/wernicke-korsakoff-syndrome-facts
2.    https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4234134/

Източник: https://www.puls.bg/

Най-нови

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme