Митрална стеноза

Стеснението на митралната клапа, един от най-честите сърдечни пороци, също се среща най-често в комбинация с инсуфициенция.

Поради калцифициране или съединителнотъканно надебеляване (на трите платна на тази клапа, която се намира между лявото предсърдие и лявата камера, се затруднява безпрепятственото нахлуване на обогатената с кислород кръв от белите дробове. През краткия период на отпускане— както е известно, цялата сърдечна дейност трае по-малко от една секунда) — лявата камера не може да се напълни изцяло. Поради това към периферията на тялото се изпраща по-малко кръв, а, от друга страна, в белите дробове кръвта се застоява, защото дясната камера безпрепятствено изтласква кръвта към тях. Следователно при този сърдечен порок се засягат не само сърцето и кръвообращението, но до голяма степен и белите дробове.

Кръвният застой в белите дробове може да причини кашлица, отделяне на кървави храчки, затруднено дишане; тези симптоми понякога погрешно се приемат като признаци на първично белодробно заболяване, което обаче се подобрява след лечение на сърдечното заболяване.

Тъй като лявата камера получава относително малко кръв, нейната стена остава тънка, но затова пък предсърдието се разширява. На рентген силно кръвонапълнените белодробни кръвоносни съдове се виждат като вървовидни линеарни сенки.

Между първия сърдечен тон (който може да е много слаб, защо го затварянето на клапата и движенията на платната й са затруднени) и втория тон при митралната стеноза се чува шум над митралната клапа. Пулсът често пъти е слаб, работоспособността на болния — намалена, тъй като органите получават твърде малко обогатена на кислород кръв. Все пак тези симптоми зависят 01 степента на стенозата и привикването на организма. Но без точна диагноза на този сърдечен порок не бива да се допуска по-голямо натоварване на организма, понеже е рисковано. Може да се наруши равновесието на кръвообращението, т. е. да се премине границата на „едвам допустимото“.

Хирургичното лечение на митралната стеноза спада към най-старите операции на сърцето. По-рано хирургът правеше опит да вкара показалеца си през един отвор на предсърдието и да „разкъса“ стеснението с пръст или с едно малко ножче, поставено на върха на пръста. Опитният хирург извършваше тази манипулация за няколко минути, а през това време сърдечната дейност можеше да бъде спряна без опасност от смущения в мозъчното кръвооросяване. Но все пак това беше една драматична интервенция. Днес апаратурата е по-усъвършенствувана и се правят опити да се разкъсва такава стеноза, без да се отваря сърцето, а именно с помощта на тънки инструменти, които се вкарват в него по пътя на кръвоносните съдове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme