Мислене и чувстване

Човек се отличава не само със способността си да мисли, но и с възможностите си за емоционални преживявания. Двата процеса протичат като едно цяло.
Мисленето между другото ни дава възможност да опознаваме предмети и явления, които ние самите не сме непосредствено наблюдавали, видели или преживели, както и да предвиждаме, предопределяме и проектираме събития и наши и чужди действия.
При решаването на задачи се провеждат различни мисловни операции, които са ефективни както в комплект, така и поотделно. Те биват:
анализ и синтез
сравнение
обобщение и систематизиране
абстракция и конкретизация.
Чувствата отразяват отношението на човека към предметите и явленията. Те са израз на неговото поведение спрямо нещата и събитията в живота.
За чувствата се посочват три характерни особености:
1. Полярното им естество, т.е. стимулиращи и дезорганизиращи чувства (удоволствие — неудоволствие; радост — досада; смелост — страх).
2. Напрежение — отпускане (разслабване).
3. Възбуждение и успокоение.
Тези три особености обуславят една много съществена диференцировка при оценката на чувствата. Радостта например може да стимулира (ликуване, възторг, възхищение). Радостта може и да успокоява (доволство). Радостта може да е напрегната и целеустремена (страх, радостно очакване), а също и спокойна (умиление, разнежване).
По отношение на деятелността чувствата се проявяват и като активни, и като пасивни. Активните чувства стимулират към дейност, пасивните се изразяват в самодоволство. Чувството на гняв може да спомогне за преодоляване на трудности, когато съществува активно отношение. От друга страна, от гняв може да се стигне и до пасивно отношение с подчертано нежелание за работа. Всяко чувство, което по някакъв начин се откроява по-ясно, в повечето случаи води до обширни изменения във функционалните системи на организма. Такива прояви наблюдаваме ежедневно. От срам човек се изчервява, защото се разширяват кръвоносните му съдове. А в случай на уплаха, страх или ярост човек може и да пребледнее, защото съдовете се стесняват.
Съществуват многобройни данни, които показват, че по-специално дезорганизиращите чувства, т.е. тези с трайно отрицателен характер, могат да предизвикат значителни изменения във функциите на организма. Те например оказват влияние върху кръвното налягане, честотата на сърдечната дейност, кръвната захар, обмяната на веществата, хормоналната система, стомашно-чревния тракт и състоянието на имунитета.
От непрестанно доминиращите дезорганизиращи емоции при човек с трайна песимистична нагласа, който се ядосва за всяка дреболия, не може да се справи с проблемите си, страхува се от всяко изискване, понякога могат да настъпят болести на регулацията, като сърдечно съдови заболявания, заболявания на храносмидателния тракт или на хормоналната система.
Мислите и чувствата са свързани с мозъка. Докато мисленето се определя от дейността на мозъчната кора, чувствата се локализират предимно в мозъчните участъци под кората (субкортекс). Важна роля за развитието на чувствата играе лимбичната система. Тази система осигурява една пространствено тясна функционална връзка между емоциите и паметта, както и с вегетативната нервна система, която регулира вътрешните органи, и ендокринната система, която отговаря за хормоналната секреция.

Най-нови

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme