Местни смущения в кръвообращението

Освен смущенията в цялостното кръвообращение по различни причини могат да настъпят, разбира се, и ограничени, местни нарушения в оросяването. Най-често такива възникват при частично или пълно запушване на артериални разклонения (емболия от кръвни съсирени, калцифициране на съдове). Като последствие от това се получават внезапно или постепенно побледняване на съответния кожен участък или намалено оросяване на част от съответния орган, нарушения в обмяната на веществата до загиване на клетки или на тъкани (некрози). Инфарктът на сърцето е един от възможните примери за локално загиване на тъкани вследствие местно смущение в оросяването (при което неговите последствия засягат цялата съдова система). Такива локализирани некрози могат да се появят във всички органи. Техните последици зависят от функцията на органа и локализацията на некрозата. Голям брой апоплексии (мозъчен удар) са причинени не от кръвоизливи, а от такова локално загиване на тъкани.

Друга особеност представляват студовите реакции в някои кожни участъци. Те започват отначало със свиване на кожните съдове, за да се отнема от организма колкото може по-малко топлина. Кожата става студена, бледа, белезникава. След известно време настъпва повишено оросяване, за да се затопли изстуденият участък и да се отстранят последиците от охлаждането („зачервени бузи и уши“ при престой на студено). Но ако студовото дразнене продължи, стените на кръвоносните съдове се увреждат, разтягат се, мускулните клетки в съдовите стени сякаш се парализират, еластичността на съдовете намалява. Вследствие на тези изменения в съдовите стени кръвният ток почти спира и кислородното съдържание на кръвта се изчерпва почти изцяло. Кожата придобива синкаво-червеникав цвят, на пипане е хладна, понякога отича от застой на кръвна течност. Този кръвен застой може да причини трайни увреждания на тъканите, въпреки че под влияние на студа обменните процеси спират. Типичен пример за такова локално увреждане на кръвообращението от охлаждане са т. нар. подутини от студ — синкави отоци по изстудените места на тялото. А и некрасивото „мармориране” на кожата, особено на краката, също е израз на такова студово увреждане на циркулацията каго резултат от някои модни глупости през зимата. Ако „вкочанясаните от студ“ пръсти за по-бързо затопляне се потопят в гореща вода или се приближат до печката, в тях се появява пареща болка.

При локални циркулационни увреждания !! бавно !! затопляне

От топлината се активизира обмяната на веществата в периферията, докато кръвообращението още не се е нормализирало. В такъв случай липсата на кислород се чувствува особено силно. Затова при локални циркулационни смущения (особено ако са предизвикани от студ) се препоръчва затоплянето да започва бавно и в него да се включват по-големи участъци от тялото, т.е. да се затоплят не само пръстите, но и цялата ръка.

Охлаждания и измръзвания на целия организъм в нашите географски ширини са много редки. Трябва да подчертаем обаче, че алкохолът не е предпазно средство против замръзване. Той предизвиква разширение на съдовете, кожата се оросява по-силно, създава се впечатление за затопляне. Но през разширените кръвоносни съдове организмът отдава допълнителна топлина. При алкохолизирани хора действително може да се стигне до опасни измръзвания, защото те нито чувствуват студа, нито пък организмът им е в състояние да отговори на студовите дразнения със съответните регулаторни процеси. Познаването на физиологичните феномени при регулацията на кръвообращението бързо довежда до абсурд подобни все още популярни твърдения за „загряващия“ алкохол. Чувството на топлина не е равнозначно на загряване, сам организмът се заблуждава от алкохола.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme