Лимфна циркулация

Лимфните съдове стоят в тясна връзка с кръвоносната система, но всъщност образуват самостоятелна мрежа. Те не осъществяват затворена циркулация, защото няма лимфни съдове, които да водят към периферията на тялото. Те започват като лимфни цепнатини в тъканите на тялото, постепенно образуват фини лимфни съдове, които се уголемяват в посока към сърцето, но винаги остават по-малки от вените. Лимфните стволове се вливат в шийните вени и оттам в дясното сърце.

Една особеност: в лимфните пътища на определени интервали са включени „контролни постове“ — това са лимфните възли. Те действуват един вид като контрольори или филтри, които захващат и унищожават вредните субстанции. В такъв случай те се увеличават, подуват, стават болезнени и дори нагнояват — известното ни възпаление на лимфните възли (или лимфните жлези). Ако с лимфата се пренасят гноеродни бактерии или други вещества, които предизвикват възпаление, тогава може да се възпалят и лимфните съдове. В такъв случай, ако са разположени към повърхността на кожата, те се виждат като червени ивици, както например при т. нар. отравяне на кръвта. Такова едно възпаление на лимфните съдове несъмнено е израз на тежко заболяване и изисква интензивно лечение. Общоприетото становище, че видимите червени ивици означавали близка смърт, ако се доближат до сърцето, само донякъде отговаря на истината. Опасността за живота не идва от възпалението на лимфните съдове близо до сърцето. Но едно бързо разпространяващо се възпаление наистина е доказателство за силно намаляване на защитните сили на организма и за наличието на опасни гнойни огнища. В юзи смисъл лимфният рисунък действително има прогностично значение.

С лимфата се пренасят и масти — предварително смлени и резорбирани в червата — под формата на най-фини мастни капчици (хилуси). След поемане на много тлъсти храни лимфата от коремната област може да стане мътнобелезникава като мляко.

Лимфната система често се означава ка го дренажна мрежа на организма. Голямата пропускливост на лимфните капиляри дава възможност на течностите, които се намираз между клетките (междуклетъчните течности) от периферията на тялото, както и от отделните органи и тъкани, по-лесно да навлизат в лимфната мрежа. По този начин се извличат и всички съдържащи се в нея субстанции, както и твърди частици, като прах (в белия дроб) или нечистотии (в кожата при нараняване), а също и бактерии. Така лимфните възли, които са наредени по пътя на всички лимфни съдове, идват в много тесен контакт с всички вещества, които минават през тялото. Измененията в лимфните възли могат дори да дадат указание за наличието на определени възпаления или наранявания (например увеличените шийни лимфни възли говорят за хронични гнойни огнища в зъбните корени).

По подобие на венозната кръв и лимфата един вид се изтласква нагоре посредством движенията на телесната мускулатура. В големите лимфни съдове има клапи, които, както и при вените, не допускат застояване на лимфата от силата на тежестта. Но лимфният ток е значително по-бавен от кръвния.

Описанието на лимфната циркулация няма да бъде пълно, ако не се изложи и нейната функционална връзка с имунната система и с лимфните органи.И тук сравнението е дренажна система куца. Тази „събирателна функция“ на лимфната циркулация е само една от нейните задачи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme