Кръвообращението

Смущенията в сърдечната дейност са толкова тясно свързани с неправилната регулация на кръвообращението, че повечето пъти говорим за сърдечно-съдови болести като сборно понятие.

Венозната кръв, която е бедна на кислород и наситена с отпадъчни вещества, идвайки от органите на тялото, крайниците, мускулатурата и др., се събира във вените и тече, преодолявайки гравитацията, като през канална мрежа в посока към сърцето. Долната празна вена, която събира кръвта от краката, от коремната кухина и гръдния кош, както и горната празна вена, в която се влива кръвта от областта на главата и шията, се вливат поотделно в дясното предсърдие. То е нещо като сборен басейн за вливащата се в сърцето венозна кръв. Чрез свиване на предсърдната мускулатура и отваряне на трикрилата дясна сърдечна клапа (трикуспидална клапа) кръвта от дясното предсърдие навлиза в дясната камера. Контракцията на мускулатурата на тази камера посредством повишеното налягане затваря платната на трикуспидалната клапа между дясното предсърдие и дясната камера. Венозната кръв вече не може да се върне в предсърдието и затова се изтласква в пулмоналната артерия големия кръвоносен съд, който води от сърцето към белите дробове — и нахлува в двете белодробни половини.

Пулмонална или белодробна артерия това наименование всъщност е куриозно, защото тази артерия носи единствено венозна, т. е. бедна на кислород кръв. Името идва оттам, че всички излизащи от сърцето кръвоносни съдове се означават като артерии дори и когато във функционално отношение представляват вени.

В белия дроб (респ. в белите дробове, защото както е известно, ние притежаваме две независими една от друга белодробни половини) става обмяна на газовете. Разтвореният в кръвта въглероден двуокис — отпадъчно вещество, което възниква в процеса на обмяната на веществата — в белите дробове се разменя срещу кислород. Съдържащата кислород „нова“ кръв от белите дробове през четирите белодробни вени (които носят артериална кръв) се стича в лявото предсърдие. Докато дясното предсърдие събира венозната кръв за по-нататъшен транспорт в белите дробове, лявото предсърдие служи като събирателен басейн за артериалната кръв. От предсърдието не излизат големи артерии, така че всичката кръв преминава през левия венгрикул (= сърдечна камера). От лявото предсърдие кръвта преминава в лявата камера. Тя е— картинно казано — главният мотор на кръвообращението. Нейната мускулна стена е най-дебела и най-силна, защото тя извършва по-голямата част от работата на сърцето. При свиване на мускулнага стена обемът на камерата намалява, налягането се увеличава, вследствие на което митралната клапа се затваря като вентил, така че никаква кръв вече не може да се върне от камерата в лявото предсърдие и белите дробове. С налягане около 16 килопаскала (120 — 130 тора), а понякога и с много по-високо налягане кръвта се изтласква в най-голямата артерия на тялото — аортата. При всяко свиване на сърцето ударно се изхвърлят около 70 милилитра кръв.

Щом се отпусне мускулната стена на сърцето, налягането спада, аортната клапа се затваря и по такъв начин се спира връщането на кръвта в сърцето.

Близката до сърцето аорта има и една по-особена функция. Сърцето се свива много рязко, кръвта сякаш се изхвърля. Ако аортата не работеше подобно на „въздушна камера“, то в периферията кръвта щеше не да изтече, а да се изхвърли на тласъци, след което да спре. Аортата поема цялото количество изтласкана кръв, при което се разширява, и поради еластичността на съдовата стена кръвта се изхвърля по-бавно. Този принцип може да се сравни с въздушния мех на една гайда, при която пресекливото дишане на свирача също се превръща в непрекъснато въздушно налягане. Разбира се, аортата „не успява“ да направи кръвния ток съвсем равномерен, затова периферните артерии все пак пулсират по малко. Когато аортната стена изгуби част от своята еластичност и вече не е в състояние да изпълнява в достатъчна степен това уравняващо действие, тогава стойностите на систоличното кръвно налягане се покачват много, което води до допълнително обременяване на сърцето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme