Кръвното налягане

От всички изследвания и параметри на кръвообращението най-голямо значение винаг и се отдава на кръвното налягане. То действително има голямо диагностично значение, но не бива да се забравя, че измерената стойност се влияе от различни фактори (медикаменти, вълнение, функцията на бъбреците и много други). Ако примерно измерената стойност е с 1 или 2 килопаскала (респ. 10 или дори 20 милиметра) по-висока от предишната, това в никакъв случай не е повод за тревога или признак за влошаване на здравословното състояние. Касае се по-специално за по-високата от двете измерени стойности, за систоличното налягане, което се получава при контракцията на сърдечния мускул.

 

Диастоличната стойност, която се измерва по време на отпускането на сърдечния мускул, обикновено варира в по-малки граници. Тези колебания могат да бъдат обусловени от вълнение по време на прегледа, страх от диагноза, изкачване на стълбите до амбулаторията и други подобни. Затова лекарят много пъти измерва кръвното налягане не в началото на прегледа, а по-късно.

Известно е, че много често артистите, преди да излязат на сцената, спортистите, преди да стартират, ораторите, преди да започнат да говорят, показват значително повишени стойности на кръвно налягане, и то преди всичко на систоличното. Следователно кръвното налягане не е една променлива величина, нито някакъв определен индивидуален белег. Това трябва да се има пред вид при всички сравнявания и лечебни мероприятия.

Произходът на кръвното налягане е ясен за всеки, който познава сърдечната дейност.

Лявата камера на сърцето се свива рязко и изтласква в аортата голямо количество кръв, най-често 70 милилитра. Аортата се изпълва, разтяга се, налягането в нея се повишава. Известно е, че и в една автомобилна гума налягането се покачва, когато в нея се помпа въздух. Това „високо налягане“ представлява систоличното кръвно налягане, което следователно възниква по време на систолата, на контракцията на сърцето. Това е най-високата стойност, която се достига в аортата и в артериите. С приключването на тази акция на сърцето и след отпускане на сърдечната мускулатура кръвното налягане спада постепенно, защото аортата функционира и като „въздушна камера“. Най-ниската стойност по време на отпускането на сърдечните камери е диастоличното кръвно налягане, което при измерването винаги се сочи като втора стойност. Обичайно измерването на кръвното налягане става по непряк метод, т. е. налягането в артериите не се измерва с уред, поставен в лумена на съда, а по безкръвен начин с помощта на един „трик“. За тази цел се използува една надуваема маншета, свързана с живачен манометър. Маншетата се поставя на една от мишниците (кръвното налягане може да се измерва и на краката, но с тази маншета там се получават други стойности). Маншетата се надува с помощта на вентилна помпа. Налягането притиска мускулатурата на мишницата, която от своя страна притиска голямата артерия на ръката. Когато налягането в маншетата се покачи дотолкова, че да отговаря на най-високото налягане в артерията, през нея вече не може да преминава кръв. Външното налягане е по-високо от това в кръвоносния съд. Когато външното налягане леко се понижи, по време на систолата през изкуствено притиснатата артерия започва да преминава малко кръв. Шумът от това нахлуване се чува със слушалка. Измерената стойност върху скалата представлява първата, систоличната стойност на кръвното налягане. Колкото повече се намалява налягането в маншетата, толкова по-широк става луменът на съда. Стига се до една точка, в която най-ниското налягане в артерията все още е достатъчно, за да уравновеси външното налягане в маншетата. и въпреки застоя безпрепятствено да изтласка кръвта през артерията. Това е диастоличното кръвно налягане. Разликата между двете стойности се нарича амплитуда на кръвното налягане.

Нс съществува една-единствена нормална стойност за кръвното налягане. Това личи и от посочените фактори на влияние. Не е вярно и това, че е годините кръвното налягане трябвало да се повишава. Несъмнено при възрастни хора по-често се срещат по-високи стойности, защото еластичността на съдовите стени намалява, но и това не е един закономерен нормален процес.

Като ориентировъчни стойности на нормалното систолично кръвно налягане се сочат 16 килопаскала (респ. 120 тора или милиметра живачен стълб), а за диастоличното — 10 кПа (съответно 80 гора). При диастолични стойности над 13 кПа (100 тора) винаги има съмнение за заболяване. Систоличните стойности между 18,5 и 21 кПа (140 до 160 тора) — ако се установят неколкократно — изискват повишено внимание. Стойности над 21 кПа (160 тора) се смятат за покачени, ако не съществува някаква доловима причина за краткотрайно повишаване на налягането. Но има и болни, които сякаш така са свикнали със високото си кръвно налягане, че медикаментозното му понижаване дори им се отразява зле. Такъв е по-специално случаят при определени бъбречни заболявания. Когато бъбреците не се кръвооросяват достатъчно, те започват да отделят едно вещество (ангиотензин), което води до повишаване на кръвното налягане. По този начин практически се преодоляват препятствията в бъбречните съдове, оросяването на бъбреците се подобрява. В такива случаи повишеното кръвно налягане е една необходимост. Ако тогава, без да се познават обстоятелствата, се направи опит за драстично сваляне на налягането, могат да се получат много тежки последици.

Оценката на кръвното налягане не става по схема. То се влияе от твърде много фактори, за да може едно еднократно измерване при определени условия да ни даде точни указания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme