Кръвни клетки

Формените съставки на кръвта от своя страна се подразделят на отделни елементи, които имат съвсем различни функции.

Най-голям е Броят на червените кръвни телца, еритроцитите. Тяхната форма най-често се сравнява с диск, въпреки че те по-скоро приличат на някакво сплескано кълбовидно образувание или пък на плочка със задебелен ръб. Формата им зависи от условията на кръвотока, от ширината на съдови я лумен и от други фактори. Еритроцитите не са нещо веднъж за винаги дадено, те променят формата си. Представата за типичната форма възниква от наблюденията на кръвни препарати под микроскоп, където обаче клетките не се намират в типичната си среда.

Червените кръвни клетки показват някои особености. Те не притежават ядро, значи не могат да се делят и размножават (при все че „се разкъсват“, ако попаднат в среда с висока температура. Бие на очи преди всичко червеният им кръвен пигмент, хемоглобинът, който придава на кръвта характерния „кървавочервен“ цвят. Кръвният пигмент е главното „превозно средство“ на газовете в кръвта. Броят на червените кръвни телца е невъобразимо голям. Средният им диаметър възлиза на около 7 микрометра, значи няколко хилядни от милиметъра, а дебелината им едва на 2 микрометра. Ако си представим червените кръвни клетки наредени една до друга, то ще трябват 150 клетки, за да се получи една отсечка от един-единствен милиметър дължина. В една-единствена малка капка кръв от един мик- ролитър (една хилядна от милилитъра) се съдържат около 5 милиона червени кръвни клетки. В целия човешки организъм се намират около 25 билиона еритроцита (25 000 000 000 000 клетки!) Трудно може да се обясни фактът, че този брой остава до голяма степен константен, въпреки че отделните червени кръвни клетки живеят само по стотина дни, така че всяка година във всеки човек се образуват около 100 билиона кръвни клетки. Във всеки еритроцит се съдържат около 30 пикограма (=10-12 грама) хемоглобин.

Това не е само игра на цифри. От една страна, този голям брой клетки и гра- мадната повърхност, която се получава при сумиране на повърхностите на всички клетки, са от най-голямо значение за обмяната на газовете. Както отоплителните и охладителните тела имат ребра, за да се увеличи активната им повърхност, така в кръвта това се постига с помощта на голям брой клетки, чиято повърхност е много по-голяма от повърхността на цялото тяло. Тези цифри са показателни и за ргромната регулаторна дейност на организма, който без видима причина много рядко показва отклонения от нормалните стойности, т.е. много рядко произвежда по-малко (анемия) или повече (полицитемия) червени кръвни телца.

Друг вид клетки са белите кръвни телца, левкоцитите. Те нямат тази правил- на форма, която имат зрелите еритроцити. При левкоцитите различаваме и няколко подгрупи с различни функции и различен вид: гранулоцити, лимфо- цити, моноцити. В зависимост от свойствата им при оцветяване за микрос- копско изследване имаме базофилни гранулоцити (те съдържат гранули, т.е. зрънца, които с базични бои се оцветяват в синьо), еозинофилни гранулоцити (чиито зрънца се оцветяват в ярък червен цвят от еозинова боя) и неутрофил- ни гранулоцити с клетъчни включвания, които почти не се оцветяват. В кръвния ток отделните видове бели кръвни телца се срещат в различен брой. При един здрав възрастен човек сред 100 бели кръвни клетки намираме приблизително:

1 базофилен гранулоцит

2— 4 еозинофилни гранулоцита

50— 75 неутрофилни гранулоцита (от тях 3— 5 т.нар. пръчкоядрени — млади, още не съвсем зрели клетки)

20— 35 лимфоцита г

4—8 моноцита.

Тези цифри и при здравия човек показват известни колебания. Това зависи от мястото, от което се взима кръв, от функционалното състояние на организма, от времето на деня и от много други фактори. Възрастта също оказва влияние върху клетъчния състав. При новороденото например понякога над 80% от белите кръвни клетки са неутрофилни гранулоцити. Общият брой на белите кръвни телца е по-малък от този на еритроцитите. Докато един микролитър кръв съдържа около 5 милиона еритроцита, то белите кръвни клетки в тази мъничка капка кръв са „само” 5000 до максимално 10 000. Но при патологични състояния броят на тези клетки, както и типцчното им съотношение могат значително да се изменят.

Гранулоцитите са подвижни клетки. Те притежават малки плазмени крачета, т.е. променливи клетъчни израстъци, които непрестанно изменят вида на клетката. Тези бели кръвни телца имат способността да обграждат чуждите тела, като например бактериите, да ги включват в себе си и така да ги поемат и унищожават. С помощта на своите плазмени израстъци те могат и да „мигрират“ от капилярите, и привлечени от някои химически вещества, да се придвижват към някое възпалително огнище и там да се събират. При съответно оцветяване под микроскоп тези клетки съдържат едно ясно различимо клетъчно ядро, което е силно налобено. Обикновено ядрата в клетките изглеждат кръгли и ясно отграничени. Клетъчните ядра на гранулоцитите в ранните фази на своето развитие също са кръгли, но после в процеса на узряване те стават пръчковидни (пръчкоядрени гранулоцити — „млади“ клетки в кръвта), а по- късно дори сегментирани (сегментоя- дрени). Тази форма на клетъчното ядро под микроскоп се разпознава сравнително лесно. В клетъчната протоплазма се откриват зрънца с различно оцветяване) = гранули), от които гранулоцитите са получили името си. При обичайно оцветяване клетъчните стени са кръгли, но това не отговаря на фактическото им състояние в кръвния ток.

Втората подгрупа на белите кръвни клетки — лимфоцитите, под микроскоп обикновено лесно се отличава от гранулоцитите. Те са по-малки, но съдържат относително голямо ядро, което изпълва почти цялата клетка. Клетъчната протоплазма се различава само като една тясна ивица. При обичайно оцветяване липсват гранули. По-големи от лимфоцитите са моноци- тите, чието клетъчно ядро изглежда по- хлабаво; те имат и по-голяма прото- плазмена зона.

В кръвна натривка понякога се виждат и други клетки. В такъв случай обикновено се касае за бели или червени кръвни телца в предварителен, незрял стадий.

Освен посочените червени и бели кръвни телца в кръвта се доказват и други съставни части — кръвните пло- чици (тромбоцитите). Те са значително по-малки от описаните кръвни клетки, изглеждат като малки ъглести люспици, много лесно се разпадат и се натрупват на бучици и купчинки. Тяхната функция при съсирването на кръвта е извънредно важна за „самозащитата“ на кръвта, но така също и за възникването на много болести и усложнения (напр. тромбози, кръвоизливи и много други).

Само за пълнота ще споменем, че понякога в кръвта се срещат и други клетки, които са навлезли в кръвта отвън или произхождат от съдовите стени. Те нямат функционално значение. Разбира се, в кръвта могат да кръжат и „чужди“ клетки, например паразити — причинители на малария. Тяхното откриване има значение за поставяне на диагнозата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme