Кръвни групи

Върху някои средновековни рисунки виждаме храбри войни, които носят на гърба си по едно агне. То трябвало да им послужи като кръводарител при евентуално нараняване. Излишен товар, защото никоя животинска кръв не може да замени човешката. А и първите опити за преливане на кръв от човек на човек са протичали по много различен начин.

От една страна — успехи, от друга — неуспехи със смъртен изход. В началото на нашия век било доказано, че човешката кръв се дели на различни групи, които не бива да бъдат смесвани помежду си.

Непоносимостта между кръвните групи е една от най-рано проучените реакции антиген-антитяло. Отначало австриецът Ландщайнер описал четири различни кръвни групи — А, В, А В и 0. Човек с кръвна група А съдържа в плазмата си антитела с качеството ан- ти-В. Ако на пациент с тази кръвна група А се прелее кръв от дарител В, това анти-В в неговата кръв веднага ще доведе до слепване на дарителските клетки, а съдържащото се в дарителската кръв анти-А ще разруши кръвните телца на приемателя. Един човек с група 0 има в серума си както анти-А, така и анти- В. Това откритие представлява огромен напредък в медицината. Кръвните трансфузии са станали възможни само благодарение на него. Въпреки това понякога се случват инциденти. Едва през 1940 г. е било доказано наличието на други кръвногрупови качества, които били означени като резус система (резус положителни или резус отрицателни). Те дадоха възможност за едно още по- добро съгласуване между кръвта на дарителя и приемателя. Оттогава насам са доказани още много други кръвни групи, които се наследяват закономерно. Те имаТ голямо значение за съдебната медицина. За кръвните трансфузии тези други кръвни групи нямат особено значение. Напоследък се доказа, че не само червените кръвни телца си имат „свой“ модел на поносимост, но че и белите кръвни клетки имат определени качества по отношение на тъканната съвместимост (система HL-A). Определянето на тези качества създава по-добри предпоставки за органна трансплан- тация. При кръвните трансфузии те се взимат пред вид само по изключение.

И така при всяко кръвопреливане определянето на кръвната група има решаващо значение. То се прави рутин- но във всяка болница, за да може в случай на нужда веднага да се приготви съответната консервирана кръв. Вписването на кръвната група в личния паспорт улеснява даването на първа помощ при злополука. Но дори и да е определена предварително кръвната група, преди всяко преливане се прави още една проба за поносимост, за да се изключи всяка възможност за грешки.

Определянето на кръвните групи с помощта на наличните тест-серуми е много просто. Малки капчици кръв се накапват на предметни стъкла, върху които йма поставени познати антисеруми. При липсваща съгласуваност се идва до скупчване на кръвните клетки. Един пациент с кръвна група А (която впрочем е най-честа) ще даде реакция на аглутинация с тест-серумите анти-А и ан- ти-В.

Интересно е да се знае, че носителите на определени кръвни групи по-често заболяват от някои болести, като например стомашни заболявания. Обяснението се търси също в имунологичните реакции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme