Кожа и усещане за допир, температура и движение

Кожата е също един много важен сетивен орган, който възприема различни физикални дразнения (натиск, напрежение, разтягане, разлики в температурата) и по специални нервни пътища ги предава като усещания, респ. като болка в главния мозък. Следователно сетивният орган кожа предава голям брой сетивни възприятия, които започват от болката при нараняване, минават през чувството за движение, усещането за допир и стигат чак до сексуалното възбуждение.
Рецепторите за всички тези усещания се намират под епидермиса. Най-горният кожен слой не съдържа нервни окончания и затова не е чувствителен към болка (известно е, че роговият слой може да се прободе с игла, без да се усети болка).
Под епидермиса се намират около три милиона сетивни телца с различна структура, които се смятат за рецептори на споменатите дразнения. Тяхното разпределение е различно по гъстота. По върховете на пръстите има много повече чувствителни към допир органели („опипващи пръсти“), отколкото например по кожата на гърба. Дразненията, които се възприемат от сетивните телца в кожата, се предават по специални нервни влакна през гръбначния в главния мозък и едва там се осъзнават като усещане. Ако се прекъсне проводимостта към мозъка — например при параплегия, — тогава настъпва и „парализа“ на усещанията (нечувствителност към болка, а също и липса на усещане за допир, на „осъзнаване“ на положението на тялото и т.н.).
Въпреки проведените обширни изследвания феноменът болка все още крие голям брой загадки. Със сигурност се знае, че болката възниква след освобождаване на определени телесни субстанции с хормоноподобно действие. Но дали всички хора усещат една и съща болка от едно и също дразнене — това все още е спорно. Вероятно и „чувствителността към болки“ се е увеличавала в процеса на еволюцията.
За възприемане на отделните механични и термични дразнения служат различни сетивни телца, разположени в кожата.
Усещане за допир и натиск
Тактилните дразнения — от леко гъделичкане до болезнено прищипване или притискане — се възприемат от т.нар. Майснерови тактилни телца. Те са разположени близо до фините косми на тялото и в палилите на дермата, близо до повърхността на кожата. Сетивните клетки приличат на луковици и са съставени от няколко обвивки; те действуват един вид като манометри, които показват разликата в налягането. Срещат се не само в кожата, но поединично и в ставните капсули, мускулатурата на вътрешните органи и съдовите стени. Там те също изпълняват функцията на манометри, въпреки че техните дразне­ния не винаги достигат до съзнанието като сетивно възприятие, а служат за неосъзнато регулиране на рефлекторни механизми. Тактилни дразнения се долавят и от свободни нервни окончания с проста структура (Меркелови тактилни плочки). Различната сила на дразненето от натиск позволява да се „разбере“ даден предмет. Ние чувствуваме дали той е объл или остър, твърд или мек, малък или голям, грапав или гладък, плътен или рехав.
Както всички сетивни възприятия и тактилните усещания могат да се потиснат, да не се възприемат от съзнанието. Така например в нормални случаи ние преставаме да усещаме натиска от дрехите или от ръчния си часовник, но регистрираме всяка промяна в „обичайния“ натиск върху кожата (скъсване на ластик от дрехата и други подобни).
Колко съвършено работи тактилният усет, виждаме при слепите хора, които с върха на пръстите си четат бързо и безпогрешно Брайловата азбука, съставена от комбинации от точки.
Студово дразнене
Усещанията за студено и за топло се възприемат от различни сетивни клетки. Тези клетки също не са разпределени напълно равномерно по кожата. При щателно измерване се установява, че има точки по кожата, където се долавя само студ или само топлина. Едно топлинно дразнене не може да възбуди точката, която е програмирана за студ.
За студовите усещания отговарят т. нар. крайни колбички на Краузе, които са разположени под епидермиса.
В сравнение с топлочувствителните сетивни клетки те са по-малко на брой.
Крайните колбички също имат люспест строеж. От основата им излиза нервното влакно, което при раздразване предава усещането през гръбначния в главния мозък.
Усещане за топлина
Топлината се регистрира от т.нар. крайни снопчета на Руфини. Те са независими от чувствителните на студ крайни колбички. В тях влакната на нерва се разклоняват в едно широко снопче, което в повечето случаи лежи по-дълбоко в кожата, отколкото повърхностните крайни колбички. Крайните снопчета регистрират както факта на топлинното дразнене, така и неговата интензивност. Болезнените температурни дразнения се отбелязват и предават допълнително и от крайните разклонения на свободните нервни влакна, които регистрират болката. Затова при едно силно болезнено температурно дразнене усещането за болка може да преобладава дотолкова, че вече да не може да се различи дали е предизвикано от горещо или студено („парещ студ“). Вероятно сетивните клетки за температура упражняват и някакво рефлекторно регулиращо въздействие върху температурата на тялото, респ. кожното кръвооросяване.
Усещане за положение
В нормални случаи ние сме в състояние дори и със затворени очи, и на тъмно да кажем дали лежим или стоим, дали сме повдигнали или смъкнали крака си и т.н. На нас ни се струва, че това се разбира от само себе си, но то също е резултат от сетивно възприятие. Фатер-Пачиниевите ламеларни телца сигнализират състоянието на напрежение на мускулатурата и на ставните капсули, респ. на свързочния апарат, и по този начин дават данни за „положението“ на тялото. По принцип тези ламеларни телца работят както сетивните клетки за натиск. Понякога те се обединяват с последните в една обща система.
Също в кожата е вложено и „чувството за теглене“. Ние усещаме много добре дали дадена кожна гънка само се притиска или се и изтегля. По пътя на усещането за теглене ние преценяваме и теглото на даден товар (теглене в раменната става), така че с помощта на този сетивен орган са възможни освен качествени също и количествени оценки.
Усещане за болка
В кожата — тук говорим само за нея — усещането за болка се регистрира от свободни нервни окончания, които се срещат в сравнително голям брой в палилите под епидермиса. Тези сетивни възприятия могат да имат най-различен характер: говорим за пареща, пробождаща, ограничена, разпространена, дифузна и друга болка. Сърбежът също представлява дразнене на свободните нервни окончания, при което възбуждащо действие имат тъканните хормони.
Болката често пъти се изтъква като „приятел на лекаря“, тъй като тя е нещо като сигнал за някакво болестно нарушение, а нейният характер и локализацията й помагат на лекаря да постави диагнозата (след като е изпратила болния при лекар — или при зъболекар!). От друга страна, една от основните задачи на лекаря е да спестява на пациента си болките, или поне да облекчава онези болки, които са неизбежни. Същото се отнася и до усещането за болка, което се предава от рецепторите в кожата. Симптомът болка може да се обуславя от различни фактори, защото чрез свободните нервни окончания се възприемат болкови усещания, които са наистина разнообразни по отношение на обем, интензивност, продължителност и т.н., но не дават указания за причината на това усещане. Силен натиск, разкъсване, порязване, прекалено термично дразнене, а също така и психогенни фактори могат да причинят силни болки. За лекаря е важен фактът, че промените във вътрешните органи могат да предизвикат болки в кожата поради връзката на техните нервни влакна с нервните влакна в определени кожни участъци (т.нар. зони на Хед) — това се обяснява с процеса на еволюцията, — въпреки че „болезненият“ вътрешен орган се намира на съвсем друго място. Някои болезнени процеси в периферните нерви също се излъчват към кожата, при все че самата тя не е раздразнена. Всичко това превръща болката в един ненадежден приятел на лекаря, на който последният никога не може сляпо да се довери. Чувството за болка винаги възниква в мозъка, въпреки че дразненето се поема от периферни рецептори. Този факт е от голямо значение за успокояване на болките. Нечувствителност към болка може да се получи посредством временно прекъсване на проводимостта на нервите, които провеждат дразненето от периферията на тялото към мозъка (местна упойка, проводна анестезия). Болезненото дразнене не може да стигне до „съзнанието“. От друга страна, може да се намали и способността на свободните нервни окончания да възприемат болковите атаки („замразяване“, инфилтрация, нарушение в храненето на кожата).
Сърбежът представлява особена форма „болково“ усещане, което настъпва най-често като резултат от различни промени по кожата (екзантеми, ухапване от насекоми, малки наранявания, акари, възпаления и други подобни) или при нарушения във вътрешната среда (повишено съдържание на жлъчка в кръвта при жълтеница). Сърбежът може да бъде много мъчителен, а повишеното внимание към него още повече засилва това неприятно чувство. Чесането помага за известно време, защото по-силното болково дразнене потиска сърбежа. Но ефектът е много кратък, а след това сърбежът обикновено се засилва още повече. Освен това при чесане може да възникне вторична инфекция от внасяне на бактерии в наранената кожа. По-ефективно е триенето на сърбящия кожен участък с ръка. По този начин се изразходват тъканните хормони, които предизвикват сърбежа, и досадното усещане намалява.
При ухапване от насекоми или други ограничени увреждания на кожата сърбежът в повечето случаи настъпва като резултат от местното подуване и ограниченото възпаление.
Един общ сърбеж по тялото може да бъде израз на системно кожно заболяване или на някое вътрешно страдание и затова такъв пациент трябва да бъде прегледан от лекар.
Колко силно действие имат психичните фактори върху усещането на сърбеж, се вижда or следния пример: когато някой разказва преживелиците си с бълхи, на слушателите им се струва, че чувствуват ухапването или въображаемото пълзене на кръвопиеца върху собствената си кожа.
Изследването на отделните сетивни възприятия на кожата е от значение не само за установяване на кожни и нервни заболявания. Точното определяне на сетивните възможности позволява на лекаря да извади диагностични заключения относно някои психични и нервни заболявания, относно цялостното здравословно състояние на пациента, характера му, някои вътрешни заболявания (зони на Хед, излъчващи се болки), относно чувствителността му към болки и много други). От голямо значение за диагностиката на някои нервни заболявания е отпадането на усещането за болка или на други кожни сетивни възприятия. Така например някои заболявания на гръбначния мозък се характеризират с „обратното“ на болката, с абсолютна нечувствителност към болки. Някои форми на страшната и още не съвсем ликвидирана болест лепра (проказа) се характеризират с това, че кожната чувствителност е силно намалена, така че пациентите могат да се изгарят, нараняват, удрят, без да усещат болки.
При парализа на нерви — когато са разрушени не само нервните влакна, които водят от мозъка към периферната мускулатура, но е прекъснат и „приемателният канал“ от периферията към мозъка — кожната сетивност в съответния участък също е нарушена. Тъй като нервните снопчета влизат и излизат на различни места от гръбначния стълб, респ. гръбначния мозък, локализацията на сетивното нарушение може да ни даде указания относно мястото на причинното изменение; така например при нарушение в кожната сетивност на краката ще намерим болестния процес в областта на поясните прешлени, докато сетивните нарушения в цялата долна половина на тялото говорят за болестен процес в гръдния раздел на гръбначния мозък, респ. гръбначния стълб.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme