Клетката

Клетките са градивни елементи на почти всички структури в организма. Само отделни части от някои органи, като твърдата зъбна субстанция, стъкловидното тяло на окото и др., нямат клетъчна структура.

По принцип клетките имат идентичен строеж, но в зависимост от различните си функции те все пак се различават по форма и по функционални елементи. При по-висшите живи същества (многоклетъчните) клетките, които произлизат от една обща първична форма, са претърпели значителна специализация.

Човешките клетки са със средна големина 10—30 микрометра, т.е. 0,01— 0,03 милиметра. Тук не влизат мускулните влакна или нервните клетки с техните израстъци.
Формата на клетките може да бъде най-различна. Кръгли са преди всичко кръвните клетки, многоъгълни са клетките на кожата и лигавиците, голяма част от жлезните клетки са цилиндрични, мускулните клетки са вретеновидни, а нервните — звездообразни.

Най-малките клетки в човешкото тяло са кръвните плочици, чийто размер е само 2 микрометра (0,002 мм). Най-голямата компактна клетка е яйцеклетката— със своите 150 микрометра (0,15 мм). Влакната на нервните клетки могат да достигнат до 1 метър дължина. Фината структура на клетката показва еднороден основен строеж, въпреки че съществуват различни варианти.

С изключение на зрелите червени кръвни телца (еритроцитите) всички клетки притежават клетъчно ядро, в което е съсредоточена наследствената субстанция. Предварителните стадии и младите форми също съдържат ядра. В самото клетъчно ядро се намират едно или повече ядърца, които участвуват в белтъчната синтеза на съответната клетка. Отделено чрез ядрената мембрана около ядрото се простира останалото съдържание на клетката — протоплазмата. В това същинско клетъчно тяло се намират, плуващи в една геловидна течност, други оформени структури (клетъчни органели) с определена функция. Мъничкото централно телце играе роля при деленето на клетката. То представлява нещо като полюс, от който излизат плазмените нишки, които водят до „парада“ на хромозомите (разпределение на наследствената субстанция между двете дъщерни клетки). Митохондриите, гладката и изпълнената със зрънца груба ендоплазматична мрежа (ендоплазматичен ретикулум), както и апаратът на Голджи служат за хранене, добив на енергия и за специални синтезни функции на клетката. Ние можем да си представим ендоплазматичната мрежа като поточна линия, по която се предават и дооформят полуфабрикатите, докато стигнат до ръба на клетката, където приемат необходимата форма. Към ръба на клетката плазмата се сгъстява и образува клетъчната мембрана, през която с разход на енергия могат да преминават и вещества от околната среда на клетката (клетъчна обмяна).

Някои клетки съдържат и специални структури.
Мускулни клетки. В мускулните клетки (освен в скелетната мускулатура) се наблюдават влакна, съставени от белтъчни вещества (актин, миозин), които чрез разместване на молекулните връзки могат да се съкращават под влияние на някое дразнене (електрическо дразнене, нервен импулс, химически вещества и др. подобни). Така се осъществява движението, предизвикано от мускулите. Този процес също изисква енергия, т.е. при всяко мускулно движение се изразходват хранителни вещества и кислород.

Скелетната мускулатура, т.е. същинската двигателна мускулатура, не показва същата клетъчна структура както гладката, т. нар. вътрешна и сърдечна мускулатура, а се състои от влакнеста мрежа. Все пак и тук се забелязват клетъчни ядра, разположени по ръба на влакното, както и външни мембрани, така че „таванските стени“ на допрените една до друга клетки имат вид на продупчени.

Мастни клетки. Поради масивното си съдържание на мазнини клетките в мастната тъкан сякаш са загубили всякаква вътрешна структура. Клетъчното ядро е притиснато до ръба. Цялото клетъчно пространство служи за натрупване на мазнини, при което клетката може значително да се увеличи по обем.

Жлезни клетки. Тези клетки най-често са цилиндрични по форма и съдържат значителен брой митохондрии, ендоплазматични мрежи и други органели. При подходящо оцветяване в клетъчното тяло се доказва секрет (гранули) в предварителен стадий на образуване.

Нервни клетки. Отличителен белег на тези високоспециализирани клетки са техните многобройни типични влакнести израстъци, чрез които те установяват контакт с други нервни пътища. Нервните клетки, които са свързани с мускулатурата, притежават освен редица къси, дървовидно разклонени израстъци още и един дълъг израстък, който стига до съответното мускулно влакно.

Кръвни клетки. Техните характерни особености са тясно свързани с функцията им.

Костни клетки, хрущялни клетки. Специфичните свойства на костите и хрущяла се обуславят не от клетките, а от междуклетъчната субстанция, която е разположена в пространството между отделните клетки.

Съединителнотъканни клетки. Този вид клетки се намира практически във всички области и органи като съединително звено и опорно скеле за всички специализирани клетъчни форми. Съединителнотъканните клетки със своите израстъци също образуват мрежа, която служи за нещо като рамка и за закрепване на специфичните органни клетки. По правило след нараняване съединителната тъкан започва да се разраства и да заменя загиналата тъкан (ръбци, чернодробна цироза).
Съединителната тъкан е с различна здравина. Тя може да образува почти неразтегливи, здрави връзки (сухожилия) или пък една хлабава, разтеглива и лесно разместваща се мрежа както например в областта на подкожната съединителна тъкан.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme