Капиляри

Косъмчевите съдове на кръвоносната система (косъмчеви съдове = капиляри, тъй като са тънки като косми, а не че снабдяват с кръв космите) представляват същинското работно място на кръвообращението. Те проникват като фина напоителна мрежа във всички тъкани, във всички области на тялото (с изключение на отделни тъкани, които не съдържат съдове). Техният брой е извънредно голям. Само за телесната мускулатура, която е много богата на капиляри, повърхността им се изчислява на повече от 6000 квадратни метра. За да се напълнят с кръв едновременно всички капиляри, би трябвало в организма да има 250 л кръв (вместо нормалните 5 л). Просто невъобразимо, защото това би означавало и средното тегло на човека да възлиза на над 300 килограма! Никога не се отварят и изпълват с кръв всички капиляри едновременно, а само една малка част от тях. В зависимост от това, кой орган се нуждае от най-много кръв. рефлексно се изменя и разпределението на кръвта; някои капилярни мрежи се стесняват или дори затварят, други се разширяват. Като знаем за тази огромна „резерва“ в капилярната мрежа, ни става ясно, че при съответно предразположение или по външни причини може и без кръвозагуба да настъпи колапс, да се получи „застояване“ на кръвта в капилярите.

Капилярите се състоят само от ендотелен слой и една съвсем тънка мембрана. До нея се опират клетки с пръстовидни израстъци, които служат за нещо като вентили и могат да затварят и отварят капилярите.

Големият брой на капилярите обуславя огромните размери на общия напречен разрез на всички съдови лумени. Като че ли силният и бърз поток (артерията) се разделя на многобройни малки вадички или се влива в едно голямо широко водохранилище. И в двата случая скоростта на течението намалява значително, потокът става по-равномерен. По такъв начин в капилярите се създава възможност за интензивна обмяна на веществата, още повече че тънката им стена почти не представлява пречка. Като допълнителен фактор се явява обстоятелството, че в артериалния ствол, значи в началото на капилярната мрежа, от съда се изтиква кръвна течност, която след това или се събира в лимфни цепнатини, или през венозната част на капилярната мрежа се влива наново в кръвообращението. Следователно покрай обмяната на веществата посредством дифузия се осъществява и един вид „промивка на тъканите“.

Капилярите имат диаметър 5—15 микрометра, т. е. минималната им дебелина отговаря на тази на едно червено кръвно телце, което следователно силно се притиска към капилярната стена. Това улеснява обмяната на веществата.

Капилярните мрежи не са нещо непроменливо. Колебае се не само тяхното кръвонапълване, но и през целия живот на човека се образуват непрестанно нови капиляри, докато други закърняват. Това е от основно значение за всички процеси на заздравяване, както и за ефекта от тренировките. Ако не съществуваше подобно новообразуване на капиляри, една рана никога не би могла да заздравее, до нея вече никога нямаше да отива кръв. Гъстотата на капилярната мрежа се увеличава и с помощта на тренировки и целенасочено натоварване. Мускулатурата на спортистите съдържа повече капиляри, отколкото тази на нетренираните индивиди. Такива разлики са доказани дори и между дивите и домашните животни. („Червеното“ месо на дивеча в сравнение с „бялото“ на питомното зайче). Кървенето от капилярите най-често е минимално, например при охлузване или други повърхностни наранявания на кожата. Едно капилярно кръвотечение бързо спира, защото тук взимат участие както затварящите механизми на капилярите, така и процесите на съсирване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme