Зрителен процес

В предишния раздел при описанието на анатомичните особености на окото говорихме вече за подвижността на окото, за промените във формата на лещата от дърпане или отпускане на цилиарните влакна, за сплесването или изпъкването на лещата в зависимост от силата на светлината и акомодацията. Самият зрителен процес представлява сложен биохимичен и биофизичен процес, последните подробности на който можаха да бъдат разкрити благодарение на съвременните физиологични изследвания.
Светлинният лъч, който излиза от един погледнат предмет, попада през двете очи върху съответната ретина. Благодарение на изкривяването на лещата фокусът лежи точно върху „зрителното поле“ на ретината.
Пигментният слой изолира приемащите клетки, така че върху тях не пада разсеяна светлина. Това е една предпоставка за получаване на ясни образи.
С помощта на лещената система на окото върху ретината възниква един умален, обърнат образ на предмета (както при фотографската камера — върху филма). Видимата светлина — както е известно, само електромагнитни вълни с определена дължина на вълната възбуждат зрителните клетки — довежда до възбуждане на клетките в съответствие с отразения върху ретината предмет. В сферата на ясния образ ще реагират предимно конусчетата със своята способност да отразяват цветовете и ще регистрират попадащото върху тях светлинно дразнене в зависимост от интензитета и цвета му. Както една фотография за офсетов печат се разлага на много зрителни точки, така и „видяният“ предмет се разпада на отделни точки ( = зрителни клетки, зрителни конусчета).
Един по-особен феномен е адаптацията, приспособяването на окото към различна по сила светлина. Всеки знае, че при влизане в затъмнено помещение (кино) отначало се чувствуваме безпомощни, защото ни заобикаля „непрогледен“ мрак. След известно време „свикваме“ с тъмнината, започваме да различаваме подробности и се чудим защо всеки новодошъл изглежда така безпомощен, та нали вече не е толкова „тъмно“ (привидно!). През това време в окото се разиграват много сложни процеси. Наистина конусчетата са в състояние, подобно на цветен телевизор — от три основни цвята да синтезират всички останали цветове, но за тази цел те се нуждаят от повече светлинна енергия. На тъмно в действие влизат пръчиците, цветоусещането угасва („Нощно време всички котки са сиви“). Конусчетата се издърпват в пигментния слой, в замяна на това на пръчиците се освобождава пътят към светлината. При дълъг престой на тъмно чувствителността на окото може да се увеличи до 200000 пъти. Изключително постижение!
Както способността за различаване на цветовете, така и зрителната острота на тъмно и при включване на адаптацията е значително по-слаба, отколкото на светло (затова на полутъмно четенето е затруднено въпреки адаптацията).
За виждане с помощта на пръчиците е необходим като „посредник“ зрителен пурпур, за чието изграждане е нужно наличието на витамин А. Липсата на витамин А между другото води и до „нощна слепота“, т.е. до влошено виждане на тъмно.
Зрителната способност на тъмно се влияе и от други фактори, така че не всички хора виждат еднакво добре през нощта. Адаптацията на тъмно е затруднена и при някои болести (например диабет), но тук механизмите не са още добре изяснени.
Цветното зрение очевидно също показва големи индивидуални различия. Има изследователи, които предполагат, че всеки човек си има свое усещане за цвят, всеки възприема по различен начин цветовете. Това е обаче само предположение, защото един изследовател не може да вижда „през очите на другиго“, а може само да предполага, че неговите впечатления са нормални.
При животните това е по-ясно изразено. За тях е известно, че могат да различават по цвят някои светлинни вълни, които ние възприемаме като бели или безцветни, т.е. отчасти виждат повече цветови спектри, отколкото човекът.
Цветното зрение се получава от смесицата от три основни цвята по принципа, който ни е известен от цветната фотография и цветната телевизия. Трите основни цвята са червено, зелено и синьо. Ако през зеницата влезе жълта светлина, възбуждат се конусчетата, които възприемат червено и зелено, а сините остават „неми“. Смесването на двете компоненти предава впечатлението за жълт цвят.
Нерядко се случва обаче чувствителността за една от цветовите компоненти да е по-слаба. В такива случаи неправилно говорим за цветна слепота (чистата цветна слепота, т.е. зрение, обусловено само от пръчиците, е изключително рядка). Всъщност се касае за дефектно цветно зрение. Така например компонентата „червено“ не се регистрира достатъчно силно. „Червената слепота“ може да има опасни последици за участниците в движението (неразпознаване на сигнал за спиране). Такива дефекти в цветното зрение се доказват при 8% от всички мъже, но само при 0,4% от жените. Разликите в пола са във връзка с начина на наследственото предаване на тази заложба (предава се чрез мъжкия полов хромозом).
Нарушенията в нормалното цветно зрение се откриват с помощта на цветни таблици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme