Защитна функция на кръвта

При опити за популярно сравнение белите кръвни телца често се означават като „милиция“ на човешкия организъм. Ако изхождаме от обстоятелството, че милицията не само обезврежда и прибира нарушителите на реда, но че тя има и профилактични, регулаторни задачи, то това сравнение съвсем не е неудачно.

Защитните функции на кръвта срещу нашественици, като микроби, чужди вещества,променени белтъчини и много други, се осъществяват, от една страна, чрез разтворените в кръвта специфични защитни вещества (антитела), посредством неспецифични фактори в кръвта (например интерферони), както и с помощта на белите кръвни клетки (неутрофилни гранулоцити), които под формата на „поглъщащи клетки“ (фа- гоцити) обграждат навлезлите бактерии или чужди за тялото клетки (например чужди еритроцити), поемат ги в клетъчното си тяло и ги смилат. При този процес белите кръвни клетки могат и да загинат. В такъв случай милиони такива клетки заедно с други клетки и секрети от раната образуват гнойта. Едно нагнояване винаги означава, че белите кръвни клетки се борят с чужди нашественици. Ако надделеят, заедно с гнойта се унищожават и изхвърлят и болесто- творните микроби. Но ако белите кръвни ^лца и останалите защитни механизми не са в състояние да се справят с навлезлите бактерии, то възниква сепсис, „отравяне на кръвта”, наводняване на целия организъм с този болестен агент. Някои химически вещества (лев- котаксини) действуват като примамка, като алармен сигнал за белите кръвни телца. Ако такива левкотаксини започнат да се отделят в някое възпалително огнище, гранулоцитите от околните капиляри се привличат от тях, събират се около възпалителното огнище (образуване на цирей) и започват отбранителната си „битка“ (узряване на цирея). Унищожените причинители и загиналите кръвни клетки се изхвърлят под формата на гной („отваряне“ на цирея). Ако се намесим в тази отбранителна борба, като изстискваме или отваряме с игла или друг неподходящ инструмент този още „неузрял“ цирей, то неунищожените още причинители на възпалението се пръсват в околността на раната и по лимфните пътища стигат до други участъци на тялото — възпалителният процес се разпространява. Ето защо лекарите изрично предупреждават да не се манипулира с циреите.

Топлината подобрява кръвооросява- нето и обмяната на веществата. Локал- ното приложение на топлина привлича повече бели кръвни телца към болното място и увеличава тяхната „лакомия“. Един цирей узрява по-бързо под влияние на топлината, но в такъв случай могат да се получат и по-обширни тъканни размеквания. Следователно не бива схематично да се препоръчва приложението на топлина или студ. Студът потиска възпалителния процес, образуването на гнойта се забавя или спира напълно. Но навлезлите причинители евентуално могат да се пръснат и увеличат на брой.

Играта на думи „Горещо ви препоръчвам студени компреси“ има значи и по-дълбок смисъл.

Освен посочените бели кръвни телца (гранулоцити) кръвта съдържа и други фактори, които по неспецифичен, т.е. нецеленасочен, начин затрудняват размножаването на бактериите. Тези фактори още не са проучени докрай. Едва през последните години беше открито едно вещество, наречено „интерферон“, което например влияе върху размножението на вирусите. Клетките, нападнати от вируси, отделят това вещество, което с кръвния или с лимфния ток се пренася и в други клетки, за да ги предпази от нападението на вирусите. В кръвта има и други защитни вещества. Само те обаче не са достатъчни, за да предотвратят размножението на микробите в кръвта.

От голямо значение за защитната функция на кръвта са лимфоцитите, втората голяма група на белите кръвни телца. Те не действуват като фагоцити, които обграждат нахлулите причинители и по този начин ги обезвреждат. През последните години лимфоцитите бяха обект на интензивна изследователска дейност, тъй като заемат ключова позиция в цялостния комплекс на имуно- логичната защита. Лимфоцитите участвуват по различен начин в образуването на специфични антитела, насочени срещу определени белтъчни субстанции. Тази тяхна функция да произвеждат антитела е известна от много десетилетия насам. Предмет на съвременните имунологични изследвания беше обаче начинът, по който тези клетки разпознават „своя“ антиген, по който различават собствени и чужди субстанции, по който „си спомнят“ за определени чужди вещества, по който за кратко време про- дуцират големи количества специфични защитни вещества. Тези изследвания бяха стимулирани по-специално и във връзка с органните трансплантации, защото произвеждащите антитела лим- фоцити имат не само своя „положителна“ страна, а именно да унищожават микробите и по този начин да предпазват от инфекциозни болести и да ги лекуват, но те си имат и „отрицателни“ страни, т.е. те водят борба и с чуждите белтъчини, следователно и с дарител- ските органи, или пък внезапно започват да усещат субстанциите на собственото тяло като чужди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme