Задстомашна жлеза – строеж, структура и функция

Структура и строеж

Панкреасът представлява продълго­вата издута жлеза, чиято глава е обхва­ната от извивката на дванадесетопръст­ното черво. Той е разположен непосред­ствено под диафрагмата, в средната горна половина на корема, до задната му стена. През цялата дължина на жлезата минава един отводящ канал, в който се събира секретът от многобройните жлезни пъпчици и откъдето се отвежда, понякога и по два канала, в дванадесе­топръстното черво.
Жлезната тъкан има правилна струк­тура, която прилича на тази на слюн­чените жлези в устата. Сред нея се на­мират пръснати клетъчни групи с друга форма и друг строеж — споменатите вече острови. Те се наричат Лангерхансови острови на името на техния откри­вател.
Състоят се от различни видове клетки. Тъй наречените А-клетки секретират глюкагон, а В-клетките — инсулин.
Двата хормона упраж­няват противоположно действие върху нивото на кръвната захар и върху до­бива на енергия от глюкозата.
Функция
В екзокринната си част задстомашната жлеза произвежда най-ефективния хра­носмилателен сок, който би могъл да замести и останалите чревни секрети. Ежедневно се отделят около 1,5 л пан­креатичен секрет. Ферментите на пан­креаса разлагат скорбялата, белтъчи­ните и участвуват в смилането на маз­нините. Панкреасът със своите секрети активизира останалите храносмилател­ни сокове и участвува в един сложен механизъм на обратна връзка — той е един вид регулировчик на тези ком­плексни процеси.
В- (или бета-) клетките на Лангерхансовите острови, които са пръснати по целия панкреас, със своя хормон инсу­лин регулират процеса на енергодобива от кръвната захар, глюкозата. Инсули­нът е единственият хормон, който сни­жава кръвната захар, т.е. улеснява из­ползването на глюкозата от клетките. Другите хормони, също и глюкагонът, предизвикват покачване на кръвнозахарното ниво и освобождаване на глюко­зата от нейните депо-форми (например гликоген).
Действието на инсулина има основно значение за нормалната обмяна на веществата. Твърде голямото понижение на кръвната захар възбужда в организма алармени реакции. Могат да се появят мускулни гърчове (шок). За разлика от това твърде високото кръвнозахарно ниво също има тежки последици. Целият организъм се отпу­ска, съзнанието се замъглява (кома), в кръвта се образуват атипични обменни продукти.
Както стомахът, така и задстомаш­ната жлеза имат специални защитни клетки, които ги предпазват от самосмилане от страна на твърде активния храносмилателен сок. Друга защита то­ва е отделянето на ферментите в не­активен предварителен стадий — акти­визирането им става едва в червата. Но ако поради застой и секреторни ано­малии (например след поемане на много тлъсти храни) се получи навлизане на храносмилателни секрети в изходните канали на задстомашната жлеза, започ­ва едно самосмилане, което може да има най-тежки последици. Настъпва не­що като верижна реакция, при която от засегнатите жлези се отделя пресен хра­носмилателен секрет, който на свой ред започва да разрушава още повече тъ­каните. По такъв начин „може да се сме­ли“ почти целият панкреас (остра некроза на панкреаса). Това заболяване се числи към най-болезнените, които съ­ществуват. Възниква остра опасност за живота, ако не се окаже веднага лекар­ска помощ. Необходимо е пълно въз­държане от храна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme