Заболявания и функционални нарушения на кожата

Кожните болести често пъти протичат с най-разнообразни картини, така че диагностиката и лечението им изискват специални познания и голям опит. По тази причина от дълго време вече е обособена отделната специалност по кожни (и венерически) болести.
Тук няма да описваме същинските кожни болести, чиито дълги имена, които напомнят за френската кухня, и без това бързо ще се забравят (Нима названието „Еритродерми питириазик анплак дисемине“ не звучи като името на някакво фантастично ястие за познавачи?).
Акне
Честата пъпчивост при младежите в пубертетната възраст много пъти е цяло изпитание за зараждащата се любов.
Нежната като праскова розова кожа внезапно започва да се обезобразява от многобройни синьо-червени пъпки. Гърбът, гърдите и лицето — това са местата, по които избиват тези кожни нечистотии.
В такива случаи употребата на тоалетни води с най-различен състав, коз метически пудри и разни тайнствени билки скокообразно се увеличава, без обаче да се постигне някакъв ефект. Но за успокоение на младите пациенти можем да кажем, че акне вулгарис в повечето случаи търпи пълно обратно развитие, когато половата функция „встъпи в ритъм“.
И днес още се спори по въпроса за многобройните фактори, които участват в образуването на акнето. Касае се за възпаление на мастните жлези. Поради неправилна регулация на мастната продукция изходните канали на мастните жлези се запушват („черни комедони“), секретът се разлага, околните тъкани се инфилтрират и възпаляват, образуват се познатите ни пъпки. Комедоните сами по себе си и без да образуват пъпки, представляват също акнета.
С настъпване на половата зрелост предният дял на хипофизата започва да отделя хормони, които стимулират узряването на половите жлези. Вследствие на това се стимулира и продукцията на мастните жлези. Акнето възниква предимно при конституционално предразположение към „мазна“ кожа. Участвуват и други фактори, като непоносимост към някои храни, психични травми, нарушения в храносмилането, фамилно предразположение и други подобни. Няма съмнение, че недостатъчната хигиена създава почва за образуването на пъпките, но не е вярно, че акнето винаги било признак на нечистоплътност.
При все че това нарушение в мастната секреция евентуално може да се задържи и до зряла възраст, в повечето случаи то отзвучава бързо. Диета (избягване на тлъсти ястия, поемане на храна, богата на целулоза), „обезмасляване“ на кожата чрез редовно измиване с топла вода, евентуално със серен сапун, а също така слънчеви бани, спортуване и психична уравновесеност — това са факторите, които допринасят за нормализиране на кожата.
Пигментни аномалии
Съществуват някои пигментни аномалии, които нямат първично патологично значение, например липса на пигмент в някои кожни участъци (витилиго) или пък ограничени тъмни пигментни петна („бенки“). Те понякога се срещат и фамилно („невуси“). Опасенията, че бенките създават почва за появата на рак, общо взето, не са оправдани. Но вярно е, че непрестанното дразнене или човъркане (опити за олющване) може да доведе до болестно разрастване на такива хиперпигментирани кожни участъци.
Хората с по-бяла кожа (синеоки, руси) имат относително по-малко пигмент в кожата си и по-трудно го образуват при слънчево облъчване — това е известно и би трябвало да се взима пред вид, когато се правят героични опити за самоизпичане по слънчевите плажове.
Изгаряния
Изгарянията на кожата се срещат в различни степени. Първата степен е зачервяването, което представлява увеличено оросяване и се явява като първа реакция на засегнатата кожа („леко изгаряне от слънце“). Вторият стадий се характеризира с това, че поради увреждане на кожни съдове между епидермиса и кориума навлиза кръвна плазма или лимфа, която един вид отделя двата кожни слоя един от друг, респ. създава един „буфер“ като защита от по-нататъшно термично обременяване. По такъв начин се образува мехур (или много мехури). Външната повърхност на мехура (епидермисът не съдържа нерви) е нечувствителна на болка. Тя може да се отстрани. Но основата на мехура е съставена от много чувствителния и лесно раним кориум. И затова защитната мехурна ципа не трябва да се премахва, докато кориумът не се е покрил с нов епителен слой.
Трета степен изгаряне — това вече е некроза, загиване на кожните клетки. Тя не може да оздравее, без да се образуват белези. Най-тежката степен се означава като овъгляване, т. е. пълно изгаряне.
Трябва да се отбележи, че дори и изгарянията от втора степен могат да предизвикат доста сериозно увреждане на общото състояние, особено ако заемат по-широка площ. Изгарянията от трета степен, ако са по-обширни, винаги представляват опасност за живота, тъй като тук се намесват най-различни фактори, например токсини от изгарянето, нарушения на топлинния и водния баланс, токсични въздействия и др. В практиката е известно грубото правило, според което при изгаряне на една трета от повърхността на тялото съществуват шансове за преживяване, докато по-големите площи са вече критични. Тези правила важат само донякъде. Във всички случаи прогнозата зависи от общото състояние, допълнителни увреждания, лечебните възможности и много други.
Съвсем неправилно е да се покриват изгорените площи с „мехлем против изгаряне“ или други лепливи субстанции. До пристигането на лекаря (при обширни изгаряния) се препоръчва само охлаждане (вода, мазнина, кърпи и други подобни). Налагането с лук или кочани от растения, което е широко разпространено в народната медицина, оказва един понятен и лишен от всякакъв мистицизъм ефект: богатият на соли растителен сок действува като хипертоничен разтвор и спира събирането на течности, той намалява възпалението и по този начин успокоява болката.
Лечението на обширни изгаряния във всички случаи трябва без отлагане да се поеме от лекар.
Гнойни възпаления на кожата
Нагнояване на кожата (фурункули, карбункули) настъпва при навлизане на гноеродни бактерии в кожата. Около тези микроби се събират бели кръвни телца, които отчасти измират и така образуват гнойта.
Многобройни кожни гнойни процеси винаги говорят за някакво системно заболяване с намалени съпротивителни сили на организма, защото обикновено защитните механизми на кожата са достатъчно силни, за да спрат нахлуването на бактериите.
Понякога възникват и по-обширни възпаления на кожата (еризипел). Тук причинителите не са съсредоточени на едно място, а се пръскат по кожата.
Всякакви манипулации с такива гнойни огнища („изстискване“) са опасни, защото по този начин включените в огнището бактерии се изтласкват в околните кръвоносни съдове и може да се предизвика разсейване на причинителите, разпространението им по цялото тяло.
Локалното въздействие на топлина ускорява „узряването“ на гнойното огнище и неговото изпразване.
Увеличена потна секреция
Сред нас има голям брой лица, при които тежката физическа работа причинява физиологично повишено отделяне на пот, защото по този начин организмът се стреми да отдаде телесната топлина, която се създава при мускулната дейност. Хората с наднормено тегло също се потят повече, защото и те са заставени да полагат повече физически усилия при транспорта на наднормените си килограми. Освен това отделянето на топлината се затруднява от дебелия пласт мазнина.
Нормално дори при голям студ ежедневно се изпарява около половин литър течност под формата на „неволно“ потене. При висока влажност на въздуха и физически усилия секрецията на потните жлези, които са на брой около 2 милиона, може да стигне до 5 л, в екстремни случаи дори и до 10 л. Такива големи загуби на течности, разбира се, не могат да се повлияят от дезодоранти. При наличието на подобни условия (работници при висока температура) се налага даването на достатъчни количества течности и сол, защото заедно с потта неминуемо се губят и йони. Пиенето на вода, бедна на йони, води до непрестанно „обезсоляване“ на тялото с много тежки последствия за обмяната на веществата и за регулаторните процеси. Следователно през горещите летни дни трябва не само да се поемат много течности, но и да се следи те да бъдат в подходящ вид (леко подсолен чай, минерална вода, плодови сокове).
Алергични кожни реакции
Голяма част от реакциите на свръхчувствителност се проявяват под формата на зачервяване (=възпаление) на отделни кожни участъци. „Алергичният“ екзантем, обривът при „копривна треска“ е типичен пример за едно безбактериално алергично възпаление. Тези кожни участъци в повечето случаи сърбят, възникват много бързо и бързо изчезват, евентуално се сливат, подуват се, потъмняват и др. За съжаление не съществува никаква „норма“ за реакциите, по която да може да се установи причината за свръхчувствителността.
Само грижливото наблюдение може да ограничи кръга на хранителните съставки, които евентуално са оказали алергизиращо въздействие (примули или други цветя, шпрей за коса, сапун, козметични препарати, консерванти, ягоди).
Алергичните реакции понякога се придружават от повишена температура и затова не всякога се различават лесно от инфекциозните болести.
Някои лекарствени средства — въпреки най-грижливото им изпитване и контролиране — при индивидуално предразположение могат да предизвикат подобни реакции (например пеницилин).
Във всички случаи на лекаря трябва да се съобщава, ако е налице такава свръхчувствителност.
В никакъв случай не трябва да се пристъпва към самолечение на кожни реакции с мехлеми, които съдържат кортикоиди.
Ако такова огнище се инфектира, тези средства могат да улеснят разпространението на бактериите и да забавят оздравителния процес.
Херпес, мехурчета от треска
Много често като последствие от температурни инфекции, стомашни заболявания, изпитано отвращение, психични травми, преумора, някои други болести, а и без видима причина се появяват мехурчета, големи колкото главичка на топлийка, и то предимно там, където кожата преминава в лигавица (в областта на устата). След зачервяване на кожата с чувство на силно парене за няколко часа възникват тези малки мехурчета, чието първоначално светло, прозрачно съдържимо бързо потъмнява, образуват се корички и всичко преминава за няколко дни, без да остави белези.
Причината за тези мехурчета са вируси (херпесни вируси), които се намират почти постоянно върху кожата на всеки човек. При промени в защитните сили те проникват през един вид оставената без пазач врата и причиняват тази симптоматика, която е невинна, но често пъти доста досадна. Сигурна профилактика не съществува. По-тежките случаи се лекуват с комбинирана антивирусна и фототерапия. С йод или някаква друга дезинфектираща субстанция може да се предотврати инфектирането на мехурчетата.
Косопад
При лечение с някои препарати или при някои отравяния може да се появи косопад, който обаче винаги спира и се компенсира напълно след прекратяване на лечението, респ. след оздравяването.
„Типичният“ и в някои семейства много чест косопад с високото чело на „мислител“ кара много изследователи да си скубят оределите коси и става причина да се препълват чакалните на кожните лекари — които също са плешиви. Не съществува ефективно средство против това оредяване на перчема, което е конституционално заложено и се потенциира от въздействието на половите хормони.
Познаването на причинната връзка с мъжкия полов хормон може евентуално да послужи като утеха. Хирургическите интервенции по кожата на главата не дават никакъв резултат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme